Срещу течението
Иваница Хаджи Константинов и Алеко Иваницов Константинов....., имената са ни толкова познати, но посред утъпканите пътеки на познатото съществуват и толкова много тайни. Като че ли историята ревниво крие от нас своите истини или.... ние се крием от тях и се опитваме да поберем Истината в нашите тесни тоталитарни калъпи, да я скрием, удържим и заключим от поколенията след нас.......
Отдавна чета и препрочитам Алеко, години наред го преподавам, пиша за него, но.....съвсем скоро открих неща, които никога не са казвани или преподавани, за тях не се говори и не се пише.
Когато биографите на Алеко разказват за този период от живота му (имам предвид имена като Пенчо Славейков, М. Арнаудов и др.) те обикновено използват често клишираните изрази като "поради деспотичния нрав на неговия строг баща", "честолюбивият чорбаджия", но за какво всъщност става въпрос? Никога не е поставян акцент на начина, по който Алеко е придобил своето начално образование.
Иваница Хаджи Константинов е бил един от най-богатите и с модерно самосъзнание търговци, който благодарение на своята високообразованост и предприемчивост, бързо натрупва богатство, занимавайки се с търговия. Владее 5 езика и притежава завидна за времето си ерудираност. След като се установява в Свищов и създава семейство, на него му се раждат три деца, едно от които е малкият Алеко. Това, което ще намерите обаче в неговите биографии, е, че "поради чорбаджийския си нрав", "заради своето честолюбие" (Пенчо Славейков) - Иваница Константинов винаги, когато боледува член от семейството му, някое от децата например, довежда само известни специалисти и ползва услугите на лекари чак от Букурещ. Никой не е написал, че вероятно този баща просто е искал най-доброто за децата си. Същото е било и относно образованието. Напук на възрожденския ентусиазъм, с който са създавани през онзи период, от църковни и общински натоятелства - килийни начални училища, по-късно и класни, бащата решава да образова своя син вкъщи, което пак според редица изследователи е поради вроденото високомерие на богатия чорбаджия (Какъв им е проблемът на тия хора, бил е предприемчив, иновативен, спечелил е пари, това е!). Едва ли г-н Константинов се е интересувал от мнението на хората около себе си, тъй като е бил (според някои) най-богатият за времето си в Свищов. Така че той повикал най-добрите тогава учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, които работели под прекия му надзор, и започнал да обучава своя син вкъщи, обвиняван, че по този начин го отчуждава от връстниците му.
Така писателят придобива една ясна идентичност по отношение на българското. До края на живота си Алеко е известен със своето вродено свободолюбие и силно развито чувство за независимост, което никой, абсолютно никой по късно не успява да пречупи. Познат е със своето смело перо и съзнание за собствено достойнство. В периода, докато работи като прокурор в София, и адвокат , Алеко е уволняван два пъти, тъй като не пожелава да се покори на манипулативните заповеди на по-висшите си началници и категорично отказва да се корумпира и да направи компромис със своите принципи, т.е. с истината.
Един от най-новите биографи на писателя - Гавраил Панчев, който от 16. години изследва живота и творчеството му, открива неизвестни досега и непублукувани писма, според които книгата "Бай Ганьо" е написана в Русия, нещо повече - идеята за тази книга е дошла, когато авторът е пребивавал там. Хайде да помислим сега кого точно е наблюдавал Алеко и откъде е почерпил вдъхновение, за да напише произведението си :) Май ще се окаже,че в образа на бай Ганьо са вписани черти, които тепърва трябва да разчитаме....
Писателят Гавраил Панчев оспорва упешно и преекспонираната досега тема за русофилството на Алеко, като цитира материали, писани от Алеко в Русия, според които той оборва панславистичната идея за произхода на българския език и на българите, за генеалогията на българското, оставайки верен на това, което е научил вкъщи за своя род, родина и български език. Остава верен на своите корени.
"Става дума за модерен човек, който никога не губи своята езикова и културна идентичност" е категоричен Панчев.
Е, това си заслужава да бъде написано и преподавано в училище, нали!
Трябва да познаваме своите корени!
Библиография:
1. Арнаудов, М. Алеко Константинов.
2. Славейков, П.П. Биография на Алеко. Животопис.
3. Панчев, Г. Личен сайт на писателя.
Статията е взета оттук.
