Вероучение
„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.”
Притчи 22:6
Горната Библейска сентенция звучи добре, но много малко хора я разбират или не искат да я разберат, защото знанието е отговорност. Въпреки, че всичко е пределно ясно в стиха, хората винаги предпочитат да казват: „Да възпитаме детето, добре, но кой трябва да го възпита и кой всъщност е подходящият път, в който да го възпитаваме?” Кой е най-заинтересован от подходящия за децата път, разбрах наскоро от едно предаване по една от кабелните телевизии.
Та в предаването по кабеларката коментираха въпроса за предмета „религия”, за който едни смятат, че трябва да стане, а други не са съгласни да стане част от занятията в държавните училища. Имаше журналист в ролята на „безпристрастен” съдия между спорещите страни: държавата и православната църква. Едните представени от министъра на образованието и науката, а другите от православен свещеник. И се завърза диалог.
Още в самото начало стана ясно, че няма начин спорещите страни да стигнат до консенсус, по въпроса за вероучение в родното учение. Види се от всякъде, че министерството не иска да се изучава религия, а всички езически суеверия по света. То лошо няма, децата трябва да са посветени, нека знаят. Да, ама не. Православните се запъват и добре правят. Как, вика дядо поп, ще се допусти да се обяснява на дечицата разбирането за рая на християните и за рая на мюсюлманите в един и същи час, час по религия. Не се връзва някак да се обяснява, че едните ще блаженстват със св. Петър, а другите с един харем девици. Де е тука истината?
Значи, работата е на хендек. Хем искат православните да има религия, хем искат да е само тяхната. Лошо. Държавата казва или всичко или нищо. Все се питам обаче, защо хилядите православни семейства в България, не възпитават в християнски принципи децата си вкъщи. Така ще е по-лесно и проблема се решава моменталически. Отговора е много прост: „православните” семейства в България знаят нещо за Бога и църковните канони, колкото древните римляни знаят нещо за самолетоносачите. Затова родителите са решили, че държавата пак ще играе ролята на месия и ще учи децата и на десетте Божии заповеди.
В крайна сметка пак стигаме, както винаги до един и същ извод: ако родителите смятат, че децата им трябва да знаят нещо, то задължително, нещото трябва да се научи в училище. Защо стигам то този извод? Защото спорещите страни в предаването по кабеларката бяха дядо поп и министъра, представител на родителите нямаше. Това само по себе си говори, че когато става за въпрос за децата, единствените , които нямат мнение са родителите на тези деца. От този факт са доволни и министъра и дядо поп, защото ако родителите си бяха на мястото и двамата щяха да са без работа.
