Задължително ли е домашното образование!?
Някои неща са абсолютно задължителни в този живот, като това да дишаме или да се храним. Те са задължителни, макар да няма закон, който да ни го нарежда под заплаха от санкции. Ако някой реши да не диша или да не яде, като след това умре, ще е невъзможно да бъде съден по закона за „задължителното ядене и дишане”.
Да се храним и дишаме е задължително, защото е жизнено-важно. Има и други задължителни неща, като държавното образование (задължително е до 16-годишна възраст), които са по-скоро жизнено-опасни, отколкото жизнено-важни, но все пак са задължителни. Човек е измислил доста правила и закони, които са откровено глупави и ненужни, защото за важните и стойностни неща закон не се иска. Така е и с домашното образование. По презумпция обучението на децата е отговорност на родителите, затова и съвсем не е необходимо някой да узаконява нещо, което видимо няма нужда от закон, защото е логично, естествено и нормално. Все едно да има закон за ходене в тоалетната.
Провала на държавната образователна система е логичен, защото държавата не носи отговорност за децата ни – държавата не е нито майка, нито баща. Никога не е била, нито някога ще бъде, колкото по-скоро родителите разберат това, толкова по-скоро ще поемат отговорността на родителството върху плещите си. От друга страна, успеха на домашното обучение не се дължи на формата, а на съдържанието. Никой не казва, че няма родители, които са се провалили дори в това да обучат собствените си деца вкъщи. Разликата е в това, че когато се случи нещо такова, всички знаят кой е виновен. Вината за провала на държавното образование не се поема от никого, защото родители и министерства си прехвърлят виновно топката, докато забравят какво точно си подхвърлят.
Относно държавното училище, Айнщайн твърди: „Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище”. Човекът е имал право, при положение, че се е справял трудно и е бил аутсайдер в школото. Така е с всички надарени деца. Всъщност няма бездарни деца, но държавната система се опитва да ги направи такива – дълги години успява. Животът ни е цирков спектакъл запечатан на кино лента. Държавата добре помни завета на другаря Ленин: „Докато народът е непросветен, от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка” Определено стигам до извода, че държавата има по-скоро интерес да произвежда невежи и безгръбначни поданици, а не да насърчава индивидуалните таланти у всеки човек. За да марширува покорно на поданика не му е нужен мозък, гръбначният му стига. Проблема е, че поданиците маршируват твърде дълго и упорито, преди да разберат, че са си изранили краката – и разбира се често е твърде късно. Цирковият спектакъл е бил твърде „вълнуващ” за да си признаем, че е бил просто илюзия.
Някой би казал: Домашното образование е по-добрия вариант, защо тогава не го направим задължително със закон, а държавното изхвърлим извън закона. Не става. Да направим това, означава да наредим задължителни закуска обяд и вечеря, да определим менюто и да заповядаме, колко пъти трябва да вдишваме и издишваме въздух през деня и нощта. От друга страна държавното образование са нуждае от закон, защото няма друг вариант да стане легално. Ако пък мислите, че само то е правилно и добро, трябва да отхвърлите всичко друго. Проблемът е в това, че естественият начин за обучение на децата е обучението в дома и ако можете да заповядате на слънцето да не изгрее утре, значи може да заповядате на родителите да не обучават децата си вкъщи.
В крайна сметка, трябва да е станало ясно, че домашното образование не може да е задължително, понеже е естествено. То не може да бъде и забранено, поради същата причина – домът е естествената среда на детето. Хората изтръгват нещо или някого от естествената му среда за да го унищожат, радвайки му се докато умира. Все едно да сложиш букет от диви цветя във ваза или африкански лъвове в клетка. И двете живеят кратко и нещастно, чакайки поредната глътка чешмяна вода или порция сварена храна. Лично аз, предпочитам да се радвам и да бера плодовете на естествените неща в живота, другото е твърде вредно, безполезно и жестоко...
