Самотни родители, специални грижи, кариери и други често задавани въпроси

Често задаван въпрос #1: Как стоят нещата ако съм самотен родител?

Все по-голям брой самотни родители водят домашно училище за своите семейства, но това не е лесна задача. То изисква много ресурси и инициатива.

Проблемът е в работата

Най-голямото напрежение е, когато образоващият родител трябва да работи, за да издържа семейството си. Това може да има успех, когато самотният родител работи у дома, работи на непълно работно или на подвижно работно време. Това няма успех, когато децата – включително и юношите – са оставени сами по време на училищния ден, или когато е необходима целодневна работа извън дома. При втората ситуация просто няма достатъчна отчетност или контрол над децата от възрастните.[1] Силно вярвам в обучаването на нашите деца да бъдат самостоятелни ученици – но те все още се нуждаят в своя живот от възрастни, които да имат достатъчно време и да са съсредоточени в тяхното обучение.

Моят офис-мениджър, Барб, е самотна майка, на която много се възхищавам. Тя има три деца на училищна възраст и тази година започна домашно училище с дъщеря си, която е седми клас, единствено защото Ерин я умоляваше да го направи. Барб има подкрепа, която е жизнено важен фактор за самотния родител. Ерин може да използва таванската стая в нашия магазин и взема по-голямата част от основните си часове чрез CHESS, както и допълнителни часове в Обучаващия център за подпомагане на домашните училища. Броят на предметите, които Барб трябва да преподава сама на Ерин, е минимален. Барб има също и компютър и много софтуер и материали за самостоятелно обучение, които Ерин може да използва. Не оставяйте с впечатлението, че Барб живее с големи доходи. Не е така – тя жертвува постоянно, за да даде творчески ресурси в ръцете на своите деца. Въпреки широката гама от възможности и подкрепа, с която може да разполага, Барб взе това решение след дълбоко обмисляне. Тя вече осъзнава, че нейната отговорност като самотен родител е твърде тежка за нея. Домашното училище не е намалило това чувство. От положителната страна, Барб обича да учи, винаги е допълвала у дома образованието на децата си и е привлечена от общността на домашните училища, която опозна в своята работа за Ресурсния център за домашните училища. Тя също намери неочаквани приятели сред родителите-учители, за което преди това е имала много малко време; също се наслаждава на голяма подкрепа в своето начинание. Мисля, че като самотен родител тя разполага с много неща, които я улесняват.

Често задаван въпрос #2: Как стоят нещата, ако имам дете със специални нужди?

Независимо в каква област среща трудности вашето дете, индивидуалната програма и личното обучение са най-добрата образователна среда. Виждала съм голям успех – всъщност значително подобрение – с деца, изоставащи в различни области.

Едно изследване на д-р Стивън Дювал сравнява бавно развиващи се ученици от специализираните образователни програми на държавните училища и домашно образованите ученици. По-висока ефективност за време и по-големи академични успехи са постигнати от тези, които са обучавани у дома. Д-р Дювал стига до заключението: “Родителите, дори без специална педагогическа подготовка, осигуряват могъща образователна среда у дома.”

Факторът за успех

Най-често срещаните фактори в такива успешни ситуации са:

• Родители, които сами се образоват за конкретния проблем на своето дете.
• Подкрепа от общност от хора, които осигуряват ресурси. Някои от тях са професионално квалифицирани; други са просто топли и насърчаващи личности от църквата или от общността на домашните училища.

Ето препоръчани източници на подкрепа за родители, които образоват деца, изискващи специални грижи:

Home School Legal Defense Association (HSLDA) P.O. Boax 159 Paeonian Springs, VA 22129 540-338-5600

NATHHAN National Challenged Homeschoolers Associated Network 5383 Alpine Road SE Olalla, WA 98359 206-857-4257 e-mail: NATHANEWS@aol.com

Home Schooling Children with Special Needs, Sharon Hensley (Noble Publishing, 1996).*

In Their Own Way: Discovering and Encouraging Your Child’s Personal Learning Style, Thomas Armstrong (Putnam, 1988).* Learning in Spite of Labels, и други заглавия, Joyce Hertzog (Greenleaf Press, 1994).* Strategies for Struggling Learners, Dr. Joe Sutton (Exceptional Diagnostics, 1995).*

Тестване

Ако подозирате, че детето ви е бавноразвиващо се, персоналът на NATHHAN ви препоръчва да използвате частна диагностика, като тази на д-р Сътън. NATHHAN може да ви помогне да намерите във вашия район удостоверен тестов администратор, както и да ви свърже със семейства, чиито домашни ученици имат в същата област като вашето дете.

Обществени услуги

Може да решите да ползвате услугите на държавните училища, които са безплатни, но не се поддавайте наивно на това. Бъдете подготвен да говорите интелигентно за нуждите на вашето дете, и да изразите внимателно, но ясно намерението си активно да участвувате в процеса на вземане на решение. Познавам редица родители, чиито деца са определени като бавно развиващи се от местната училищна система, и с големи усилия са успели да запазят контрол над детето си. В отдела за деца със специални нужди на държавното образование се вливат много пари, и има голям стимул да се вкарат в системата възможно повече деца.

Посъветвайте се преди да подпишете

Ако желаете да оставите отворена възможността за домашно образование на вашето дете със специални нужди, тогава трябва да потърсите съвет от Асоциацията за правна защита на домашните училища (HSLDA), преди да подпишете, че сте съгласни с диагнозата на вашето дете. В много щати формалното определяне на едно дете като инвалид или изоставащо го поставя под отделни правни постановления. Това ще ви даде достъп до държавно финансирани услуги, но също може законно да ви обвърже с изисквания, които желаете да избегнете.

Често задаван въпрос #3: Какво ще стане с моята кариера?

Нещо трябва да се пожертвува – не може да вършите всичко. Вярвайте ми, ако беше възможно, щях да съм намерила начин да го направя, защото аз обичам да “правя” – нещо и всичко. Да кажа “не” е най-голямото предизвикателство за мен; да държа нещата прости е следващото поред.

Ако изберете да образовате децата си у дома, това трябва да е много по-високо във вашия списък с приоритети, отколкото вашата кариера. В идеалната ситуация, обучаващият родител не работи извън дома, особено когато децата са по-малки. Но тъй като често това не става, ето начинът, по който съм виждала двете да се съчетават успешно.

Домът е работното място

Предприемачеството е дълбоко в основата на общността на домашните училища. Същите философски подбуди, които са в основата на домашното образование, са довели също мнозина до решението да започнат своя собствена кариера. И както е при образованието, технологията прави възможно нашето работно място да се премести у дома.

Кариерата, която се развива у дома, може много добре да се съчетае с образованието на вашите деца. Изберете такава, която съдържа в себе си образователна стойност: Уенди О’Донован е самотна майка, която работи за плантацията със здравец на нейния род, където специализира в научни изследвания с клиенти от целия свят. Макар да признава, че това не е лесно, Уенди е ентусиазирана относно изключителните възможности за бизнес и изследвания, които децата ще могат да имат.

Стивън и Наоми Странк са родители на седем деца и са собственици на Creative Kids Learning Company, бизнес за материали за домашно училище. Всяко дете има задача. Елизабет (шестнадесетгодишна) отговаря за сметките и за графичния дизайн, Хана (четиринадесетгодишна) отговаря за продажбите, Лидия (на единадесет) е служител за малките неща и определя цените, провежда телефонните разговори, Езра (деветгодишен) и Бенджамин (деветгодишен) са складовите работници и работят с децата към “Kamp K-NEX,” програма, създадена от семейство Странк за местните християнски училища, и дори Сузана (деветгодишна), която е със синдром на Даун, помага при залепването на адресите и изпращането им в пощата. Преди дипломирането си Аманда (деветнадесетгодишна) работеше рамо до рамо с майка си в наглеждането на всекидневната дейност.

Потърсете подобни възможности, които ще помогнат на децата ви да бъдат част от бизнеса, докато придобиват пазарни умения и специализирани познания.

Познавам семейства с домашно училище, които са съчетали образование и работа в следните области: строителство, градинарство, търговия на едро с храни, хлебарство, частна практика по медицина или психология, писателство, компютърно консултиране, материали за домашни училища, частни уроци по музика и изкуства, развъждане на животни и юридически услуги.

В нашия дом...

През по-голямата част от семейния ни живот кариерата на Кермит като системен аналитик е била много стабилна, така че беше лесно да се приеме неговата работа като даденост. Но все пак, спадовете и започването от нулата – смекчени понятия за разпадането на бизнеса Америка и сигурността на кариерата – ни накараха да погледнем по-сериозно към малкото ми странично занимание – Home School Resource Center. Ние осъзнаваме, че моят “не много печеливш, домашен бизнес” е вероятно Божият промисъл за нашето семейство в несигурните времена. Нашият каталог с “ресурси за творческо домашно училище” продължава да расте, за да следва бързия растеж на домашните училища в нашата област. Дори местните училищните администратори препращат семейства към нас. Когато този бизнес заплашваше да погълне цялото ни жизнено пространство, ние направихме голямата стъпка – да го пренесем извън дома ни. Сега поддържаме магазин за материали за домашно училище и каталог за поръчки по пощата, а офисът ни е в бизнес-района на Хърши, където са офисите на Young Writers’ Institute. Успяхме и да наемем персонал за извършването на всекидневната дейност. Аз все още поддържам офис в една от спалните в дома ни и е достатъчно да прекарвам само няколко следобеда на седмица в магазина. През останалото време персоналът поддържа връзка с мен с факс и електронна поща.

Среща с действителността

За да не си въобразите, че това е силно печеливш план и да започнете свое начинание с нереалистични очаквания, ще добавя, че получаваме малък доход от бизнеса. Гледаме на него като инвестиция в бъдещето (надяваме се, че се издържа) и като учебно поле за нашите деца. Те имат предимствата да сравнят плюсовете и минусите между това да работиш за себе си и да работиш за компания от списъка на Fortune 500 (както Кермит). Това ще направи техния бъдещ избор на кариера много по-информиран от нашия.

Голяма част от това, което се публикува сега за домашния бизнес, подценява времето и включените разходи и надценява финансовите резултати. (Извинявайте, че спуках балона.)

Тези книги са най-добрите, които съм чела, защото дават реалистични съвети:

Homemade Business: A Woman’s Step-by-Step Guide to Earning Money at Home, Donna Partow (Focus on the Family Publishing, 1992). The Bootstrap Entrepreneur: Everything You Really Need to Know about Starting Your Own Business, Steven Bursten (Thomas Nelson Publishing, 1993). The Small Business Survival Guide: How to Manage Your Cash, Profits, and Taxes, Robert E. Fluery (Sourcebooks Trade, 1992). The E Myth Revisited: Why Most Small Businesses Don’t Work and What to Do about It, Michael Gerber (Harper Business, 1995).

Често задаван въпрос #4: Мога ли да уча едновременно повече от едно дете?

Да, вие можете да учите повече деца едновременно, но това прилича на жонглиране. Ще ви отнеме известна практика, за да се научите да държите всички топки във въздуха. Има две основни стратегии, за да постигнете този трик.

1. Изберете ресурси на много нива, които ви позволяват да представяте същия предмет на всички или на няколко деца наведнъж. Възрастовата разлика между моите деца е пет години. Мога да групирам Кати и момчетата за някои дейности, или да оставя Майк и Гейб да работят независимо и да групирам Кати и Кристин. Предметите, които съчетавам най-често, са история, изкуство, естествени науки и английски.

   Синди Маккиън и Мари Гамън групираха през годините своите деца за много предмети. Мари ще преподава изкуство на по-малките деца, докато Синди се занимава с по-големите върху естествени науки в съседната стая. Въпреки че има четиригодишна разлика между най-големия юноша на Мери и най-малкия юноша на Синди, те успяваха да съберат четиримата и да учат един и същ материал по естествени науки и да използват едновременно часа по математика. Веднъж като изхвърлим от главите си идеята, че има линейна прогресия на учебния материал, която трябва да следваме, ние можем една година да учим биология с деца от девети до дванадесети клас, или колониална история на Америка с деца от втори до пети клас.

2. Осъзнайте, че вашата работа не се състои толкова в преподаване на децата, колкото в осигуряване на образователни възможности и подкрепа на тяхното самостоятелно образование. Към настоящия момент Майк, Гейб и Кати действуват доста самостоятелно докато аз работя индивидуално с Кристин, която не може да си спомни всички тези прекрасни учебни часове, които сме имали, когато е била на две години. Трите ми по-големи деца се отнасят към мен “по необходимост,” и аз ги държа отговорни за изпълнението на техните седмични задачи чрез преглед на извършената работа.

Когато четете практическите съвети по-долу, ще придобиете по-ясна картина за живота на домашното училище. Както казвам на обърканите хора, които често ме питат как правя това, домашното училище прилича повече на ръководство, отколкото на преподаване. Ако в ума си имате картина как децата седят на чинове, а вие сте изправена пред целия клас и представяте уроците като лекции, ще трябва да се настроите на друга вълна.

Често задаван въпрос #5: Какво става със социализирането?

Разбира се, че тази глава няма да е пълна, ако не засегнем и най-често задавания въпрос към домашните учители. Изглежда, че някои очакват от децата ни да са толкова неориентирани в обществена среда, както Селяците от Бевърли. Но ако прекарате дори само малко време сред домашни ученици, ще осъзнаете, че това са глупости.

Първо, нека да дефинираме някои понятия. Направете си списък за това, което разбирате като социализация. Ето моя списък:

• Детето може да работи заедно с други хора, включително тези от различен произход и религия.
• Детето не се чувства неудобно в групови ситуации.
• Детето може да преодолява трудностите си с другите.
• Детето разбира правилното поведение в обществени ситуации.

Нека сега да ви попитам следното: Къде се научихте на правилно обществено поведение? В училище? Къде се научихте да зачитате хора, които се обличат различно, действуват различно, мислят различно? В училище? Къде научихте правилния етикет? В кафето на гимназията? Схванахте ли същността?

Домашно образованите деца могат да учат в много по-широка среда на обществен опит, отколкото ако са в училище. Обикновено това е среда на различни възрасти. Те често се намират в групова среда с възрастни, стари хора, малки деца и връстници. Няма ги тези глупави обичаи, че шестокласници не могат да говорят с петокласници, или големи братя да не говорят с малките си сестри. Няма я социалната йерархия на банди, с която да се съобразяваш, или приемане според дрехите, които носиш или според предизвикателствата, които поемаш.

Моите деца често намират обществените навици на своите приятели в държавните училища за твърде странни. В един бейзболен отбор през целия сезон дванадесетгодишните изтласквали единадесетгодишните на края на пейката. Един приятел бил удивен, когато Майк поздравил сестра си, когато тя преминавала край кварталния басейн. Веднъж няколко играчи решили, че играещите в задната линия трябва да си обръснат главите преди важна игра. Гейб, който също играе в задната линия, не можа да разбере какво стратегическо предимство ще им даде това. Той остави непокътната косата си.

Ето един анекдот от една майка от Обучаващия център за подпомагане, която неохотно започна домашно училище, след като наблюдаваше как нейният умен син губеше своята жизненост в средата на едно частно училище.

Джефри преуспяваше академично в едно християнско училище, но беше наранен в сърцето. Грубите коментари от съучениците му, това, че го приемаха последен за спортните отбори, и чувството, че никога не е приет от връстниците си, бяха всекидневни преживявания. Всяка вечер Джон и аз се молихме с него, насърчавахме го и му казвахме, че е специален, но всеки ден той се връщаше у дома подтиснат. Въпреки многото неправилни разбирания за домашното образование, ние започнахме да се молим за мъдрост. След две години започнахме домашно училище и се присъединихме към Обучаващия център. Бяхме приети с отворени обятия и сърца. Сега Джефри се чувствува удобно с приятели от всички възрасти. Може би тези, които имат домашно училище, са толкова отзивчиви към деца, които са “малко по-различни,” защото те самите са малцинство. Добрите новини са, че Джефри е по-уверен и по-щастлив за това, че Бог го е направил такъв. Гледам на домашното образование като среда, която окрилява децата ни. Плащахме Джефри да получи прекрасно образоване, но той никога не би достигнал своите пълни възможности, докато се чувстваше толкова жалък. – Бевърли, майка на три деца

Това е основната човешка почтеност, която мога да намеря в общността на домашните училища – и за мен тя е същността на това, което обикновено се разбира под “социализация.”

Но не е задължително да сте съгласни с мен за това. . . .

Изводи от изследвания

Изследванията, съсредоточени върху обществената и емоционална подготовка на домашните ученици, показват:

• Домашно образованите деца имат забележително по-ниски стойности на проблемно поведение от техните традиционно образовани връстници. (Shyers, 1992).
• Домашно образованите ученици имат по-добра самооценка от своите връстници в държавните училища. (Shyers, 1993 и Taylor, 1986).
• Социалното и емоционалното приспособяване на домашните ученици може да се сравни с това на техните връстници от частни училища. Но домашно образованите по-малко се поддават на натиск от връстниците. (Delahooke, 1986).
• Домашно образованите ученици също толкова участвуват в извънучилищни и допълнителни дейности, които предполагат ръководна позиция като възрастни, както и тези в частното училище (което включва ученици, които участвуват в такива дейности повече от връстниците си в държавните училища). (Montgomery, 1989).[2]

Често задаван въпрос #6: Но дали съм квалифицирана да уча децата си?

Може би досега сте се съгласявали с мен, но имате една задръжка. Вие сериозно се съмнявате в своята способност да учите децата си. Все пак, вие самата не сте била отличник в училище. Или може би сте с висше образование и си представяте преподаването като точна наука, като медицината.

Да преподаваш е придобито умение

Но преподаването е изкуство, а не точна наука. Ако обичате децата си и сте мотивирана да им помогнете да учат, можете да придобиете уменията, от които се нуждаете.

Попитайте най-добрите учители, които познавате, на кой фактор отдават най-много заслугите на своя успех. Няма да бъде тяхната научна степен или сертификат, а тяхното практическо обучение.

• Голямото количество от изследвания, които съществуват, показва твърде малко практически доказателства за това, че учителската квалификация влияе върху резултатите на учениците. Учениците от частните училища редовно надминават в оценките си на стандартизирани тестове своите връстници от държавните училища, а в частните училища преобладават неквалифицирани учители.

• Всички изследвани сравнения на постиженията на домашните ученици показват, че като група те се справят значително над средното ниво. През 1995 Riverside Publishing Company обяви, че от шестнадесет хиляди домашни ученици, оценени според Теста за основни умения на Айова, средният успех по четене е 77 процента, а средният успех по математика е 73 процента.

От тридесетте майки в Обучаващия център аз съм единственият квалифициран учител; други три имат степени по педагогика. Но не бихте ни разпознали чрез наблюдаване на преподаваните класове. Майките в Обучаващия център, както толкова много други майки-домашни учители, които познавам, не се притесняват от липсата на професионална подготовка. Те учат своите деца и са силно мотивирани да дадат най-доброто от себе си.

Домашните учители, които познавам, постоянно четат, общуват и обмислят различни стратегии как да станат по-добри учители. Това е най-мотивиращата професионална среда, в която съм била.

Ако сте научили детето си да седи на гърне, вие сте квалифицирана

Със сигурност всяко дете, което сте научили да седи на гърне, можете да го научите и да чете. И всяко дете, което сте научили да чете, със сигурност може да го научите да учи самостоятелно. И веднъж след като сте научили едно дете да учи самостоятелно, вашата работа е да улеснявате този учебен процес; намирането на ресурси, опит, частни учители и др., които ще подкрепят собствената инициатива на детето.

Това не означава, че без квалификация всички родители са най-добрите учители на децата си. Има определени условия, които са доказали своята ефективност.

Нека сега да видим истинската рецепта за успех в домашното образование.

---

[1] Виждала съм много семейства да се опитват да обучават децата у дома вечер след пълен ден в работата, но все още не съм виждала някое да е постигнало успех. Обикновено по това време и родителят, и детето са прекалено изморени, за да ги е грижа за ученето.

[2] Тези изводи са от National Home Education Research Institute, Fact Sheet I, 1994.

* * *
Debra Bell, The Ultimate Guide to Homeschooling
Copyright © 1997 Debra Bell
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова