Начало Създаден за работа

Създаден за работа

Практични съвети за момчета

В образованието на момчетата днес, ние сме загубили важността на работата като най-ефективен учител. Каква е ползата от писането и четенето, ако младежът не е изградил сърце да работи, да произвежда и да създава? Момчетата често са принуждавани да седят с часове, година след година, пред книгите и учебниците. Днешните закони за работещите младежи им пречат да почувстват радостта от усърдната работа. И така, след 12-16 години на бездействие, родителите се чудят защо тийнейджърът им иска да седи на дивана и да играе компютърни игри.

Момче, което обича да работи, ще овладее математиката когато е необходимо. Той ще положи усилието да прочете каквото е важно. Междувременно, това че се занимава с реални и  практични неща ще му осигури опит, който ще го насочи към полезни цели и който би му помогнал един ден да се грижи за семейството си.

Във всеки мъж се крие желанието да работи и да произвежда. Някои мъже дори не знаят, че го притежават. Обаче когато необходимостта или човек с авторитет ги притиснат да извършат някаква полезна работа, тяхното чувство за работа оживява. Взимал съм на работа много мързеливи момчета, които не можеха да си представят работата като нещо различно от необходимо зло за спечелване на пари за някаква играчка. Все пак, след като им се даде време и правилни инструкции, тези мързеливи младежи се превръщат в динамит, работещ просто за удоволствието от работата, без значение колко е трудно или колко се плаща.

Творчеството в твоето сърце

Бог не беше задължен да създава сложни шарки на крилете на пеперудите. Можеше да ги направи целите сиви. Не беше задължен да оцвети очите на жабата в златисто. Можеше да ги направи целите черни. Бог добавя специални и красиви щрихи на всичко, което създава. Неговата енергия и творческа сила са безмерни. Те изобилстват във всичко, което Той прави. За Него не съществува скучна или немарлива работа. Каквото и да прави, то не само е полезно, но красиво и изумително. Някои неща, които Бог прави са много прости, но дори в тяхна простота личи творчество.

Бог влага сърцето си в работата си. Той не прави нещата, само за да се отърве от тях. Заповядал ни е и ние да правим така: „каквото и да правите, правете го от сърце” (Колосяни 3:23).

Съседът ми Медарт прекарва половин година в Полша и половин година в Америка. Последният път когато се върна ми каза, че полското общество е сиво. Според него, поляците живеят без ясна граница между истина и лъжа. Те са премахнали Бог от умовете си и по този начин са изгубили смисъла и целта на живота си. Работниците са ниско квалифицирани. Те вършат възможно най-малко работа и то доста вяло. Лишен от ясно съзнание за Бог, живота в Полша, както Медарт го вижда, се е превърнал в сива мъгла.

Когато дъщеря ми Емили пише на една нейна приятелка, тя често прекарва толкова време в адресиране на писмото, колкото и в писането му. Нейното преливащо сърце не спира просто до написването на адреса. Тя украсява главните букви с завъртулки и камшичета. Понякога ги запълва с цветните си моливи и рисува подходяща картинка, която донася усмивка на всеки, който я види.

Говорих с бащата на момичето, с което Емили си пише. Той каза, че нямало значение какво пише в писмата - само плика бил достатъчен да го вдъхнови. Ако Емили не правеше украсата, а само пишеше адреса, дори красивият й почерк би направил от едно обикновено писмо един прекрасен спомен.

Губи ли Емили времето и енергията си като влага душа и сърце при писането на писма? Забързаните хора биха си помислили така; тези, които мислят само за висока продуктивност ще го сметнат за прекалено престараване. Обаче ако получат подобно писмо, с тяхното име в адреса, забързаните ще спрат и мисълта за продуктивност ще бъде забравена за момент на красота.

Преди няколко минути, една кошута и две сърнета се спряха на няколко крачки от прозореца на офиса ми. Козината й се спускаше като речни бързеи около краката и раменете й. Можех да нарисувам линия на мястото, където кафеникавата й козина се сливаше с по-светлата жълто-кафява козина от вътрешната част на крака. Какво произведение на изкуството! Тази кошута е отличен пример за нашия Създател, който прави всички неща добре.

За разлика от Бог, нашата енергия и ресурси са ограничени. Въпреки това, Той желае всеки от нас да влага сърцето си в работата си. „Каквото правите, правете го от сърце, като пред Господа.” (Колосяни 3:23) Каквото и да правите, прибавяйте и част от изобилието на сърцето ви.

Когато Ал Гамаче поправя колата ми, той първо оправя главния проблем. Но не спира до там. Той поправя скъсаната седалка, завързва разхлабилия се маркуч, подсигурява батерията. Понякога измива колата, така че когато ми я върне, изглежда като нова. Ал не взима пари за допълнителните поправки, нито ги споменава. Аз сам си ги откривам. Те са израз на човек, който обича да прави повече, отколкото са му поискали, точно като Бог.

Когато Ал прави повече отколкото ми трябва или заслужавам, той ме подтиква да му платя повече, отколкото му струва услугата и да потърся нещо специално, което да му подаря. Например - прясно приготвен хляб от дъщеря ми.

Общество от хора с препълнени сърца дава по начина, заповядан от Исус: “давайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.”  (Лука 6:38)

Общество от хора с празни сърца дава само това, което се изисква от него и при това – неохотно. Те дори се мамят един друг, като дават по-малко от исканото. Тогава измаменият мами на свой ред. Недоверието расте. Вместо да дават от изпълнените си сърца, те пробват да напълнят празните си души с това, което взимат от другите, заграждайки каквото са си събрали. Такива хора стават мрачни и безжизнени. Те изгубват радостта от живота, защото са изгубили Бог от живота си.

По какъв начин този урок може да се впише във вашия живот? Може би работата ти днес е да окосиш тревата пред къщата. Излез и вложи най-малкото възможно усилие, както правят повечето момчета. Прави отегчителни обиколки, чувствайки се глупав и мечтаейки да си накъде другаде. Окоси по-голямата част. Да не ти пука, ако оставиш няколко стръка трева да стърчат. Набутай косачката по средата на гаража и се замъкни обратно на дивана. Това звучи ли ти като преизпълнен живот? Той не е такъв, въпреки че много млади мъже живеят подобен живот. Какво сиво съществуване.

Научи се да влагаш сърцето си, в това което вършиш. Когато е време да окосиш моравата или да извършиш някаква подобна работа, заеми се с цяло сърце. Използвай въображението си. Вместо да обикаляш и обикаляш в кръг, както всеки друг път, защо не почнеш да косиш по диагонал. Направи две обиколки от външната страна както обикновено и след това окоси останалото с диагонални райета. Следващата седмица пробвай друг дизайн. Ландшафт инженерите казват, че е добре тревата да бъде окосявана в най-различни посоки, за да изглежда по-добре.

Практикувай окосяването сякаш караш кола, запазвайки косачката да върви по права линия. Виж дали можеш да косиш без да пропускаш трева при завоите.

Ако гаражът е малко разхвърлян, може да направиш специално място където да държиш косачката, газта и другите принадлежности в подреден вид.

Ти нямаш цялото време на света, нито ресурсите които Бог има. Няма да имаш възможност да осъществиш всяка идея, която имаш. Но все пак, ако вложиш сърцето си в задачите, до лимита който имаш, работата се променя. Вместо да бъде скучно действие на мрачна робия, тя ще разцъфне с творчески цвят. Работата се превръща в едно преживяване с твоя Създател.

Въображението, което Бог използваше докато създаваше съществата, които красят земята, е достъпно и за теб, за да украсяваш с творчеството си всяка задача, която поемаш.

 

По материали от книгата: „Created for Work”

Автор: Bob Schultz

Превод от английски език: Елена Никова

Категории: Домашно образование, Практични насоки