Диверсия (или неспокойните размисли на един хуманист)
Изкуството да заблудиш аудиторията е овладяно до съвършенство от учителя в държавното училище. Плаща му се за да защитава религия, в която няма значение вярва или не, плаща му се, за да не казва в какво вярва. В държавното училище няма място за конкурентни религии. Всички инакомислещи са врагове. Кой в крайна сметка е врага? Децата и техните „некомпетентни” родители! Децата са лесен противник, твърде слаби интелектуално, раними и манипулируеми. Кой не може да излъже дете – всичките са толкова доверчиви, поне в началото. Важно е учителите да са последователни в непоследователността на учебния материал и ще постигнат целта. Целта е диверсия – заблуда, че се прави нещо истинско, въпреки, че е фалшиво и безсмислено. Родителите също не са чак толкова трудни за преодоляване, вярно е, че някои оказват съпротива и изказват съмнения за компетентността на учителите, предвид резултатите на децата, но има изход: учителите трябва да развеят дипломите си пред носовете им и родителите ще отстъпят. Държавната тапия е удостоверението за правоспособен свещеник в светият училищен храм.
Не може да заблудите никой, който не е израснал в системата, затова, децата съществуващи извън държавната образователна система, са врагове. Закона, както винаги са твърдели нацисти, комунисти, въобще всички националисти, трябва да постановява отнемане на децата от възможно най-ранна възраст, за да се ограничи опасността от заразата на свободомислещите хора. Всъщност, децата трябва да се раждат на училищния чин, за да се твърди съвсем основателно, че тяхната майка е държавата. Прекалено рисковано е, децата да се засмукват от системата чак на три години, защото вече са се разболели от някой неприемливи навици и в сърцата им е посято семето на свободата. Сега държавата харчи безумно големи суми за да изстиска „заразата” на семейното възпитание и да изпълни отново децата с „истината” на държавната училищна програма. Не бива да се позволява, родителите да „объркват” умовете на децата, право на това имат само държавните образователни експерти.
За целите на диверсията не са нужни мислещи деца, те са лоши адепти. Всеки, който си позволява индивидуално мнение, е рушител на партийната линия и враг на народа. Програмата трябва да се изпълнява дословно, има си учебници за децата и ръководство за учителите, всичко е предвидено. Може и да няма логика в цялата объркана, претрупана, несвързана, разпокъсана, непоследователна, абсурдна, изостанала и пр. учебна програма, но това е така, защото това е всъщност целта. Децата трябва да растат объркани, за да станат лесно манипулируеми. Не можем да си позволим хора със собствено мнение, те излизат скъпо на държавата. Освен всичко, не трябва да се позволява в системата да съществуват учители, които разбират целта на образованието. Те са там, за да повтарят това, което пише в ръководството им, да го повтарят до изтощение. Учителят е наемен работник и трябва да си знае мястото, ако се опита да високоумства, трябва да се действа твърдо и светкавично – отстранете дефектното зъбно колело!
За целите на диверсията не са ви нужни имена, а номера. Учениците са номерирани, но към момента единствено на хартия и в базата данни. Това максимално затруднява чиновника. Колко са облагодетелствани ветеринарите и селските стопани, които спокойно слагат марка с номер на ушите на свинете, овцете и всеки друг добитък . . . че с какво по-малко достоен е човека!? Трябва да има някаква справедливост, крайно време е да си признаем, че под човешките имена са онеправдани и потъпкани номера – извадете номерата на светло – свобода за номерата!!! Държавното училище учи имената да се идентифицират с номерата, трябва да се полагат повече усилия и педантичност в този номероманен процес. Колко по-лесно е държавните учители да изкрещят: „четните номера отляво, нечетните номера от дясно.” Не бива да се губи ценно време, за да се изричат имена – имената не слушат команди. Държавата трябва да премахне имената, много от имената се повтарят, а това създава объркване, виж номерата са друго нещо.
Изключително важно е да не се оставя никой в системата да мисли прекалено дълго време за едно и също нещо – това може да е пагубно, номерът може да се пробуди и да си спомни името. Всичко трябва да става на импулси, никой не трябва да задържа дъхът си прекалено дълго, може да си помисли, че е собственик на глътката въздух. Не позволявайте на учителите и децата да мислят за нещо друго освен учебния план, това може да ви изиграе лоша шега и да се наложи намеса на министерството. Разбира се, винаги е добре да се позволява контролирана и фалшива свобода, за да са доволни всички зад решетките на системата. Убедете ги, че решетките не ги ограничават, а ги предпазват от бруталния свят навън. Давайте им от време на време да предлагат идеи, дори ги приемайте, ако не са в противоречие с безсмислието на учебния план.
Най-гениалното в съвременната образователна система е внушението, че робството е свобода – трябва да запазим тази заблуда. Велик маньовър, брилянтна стратегия и като следствие гарантиран успех – това постигнаха учениците ма Маркс, Дарвин и Нитсше. Какво кара хората наивно да вярват, че социалната държава се грижи за техните интереси? Мързела, омразата, завистта, робското мислене . . . Социалистите не желаят конкуренция, а днес почти всички са социалисти. Почти всички одобряват преразпределението на техния капитал и инвестирането му в стени и бодливи телени мрежи, които заграждат инициативата и изрязват свободата. Социализма е робство. Днешното държавно училище, никога не е било повече подчинено на социалистическата религия. Всъщност, самата идея за училище финансирано с данъчни пари е социалистическа. Хората, които са съгласни с тази кражба са социалисти. Те безусловно вярват в правотата на социалистическата система, дотолкова, че гледат на оковите си, като на скъпо бижу.
Хуманистичните организации претендират за свободата на децата, желаят децата да са свободни от своите нагли родители, които претендират с цялото си безочие, да си свършат работата на образователи! Освободете децата от родителите, вкарайте ги в институции с огради от бодлива тел, за да ги спасите от тези, които са ги родили, те могат да им говорят за злите социалисти (комунисти), а дори и за Бога, като им натрапят, че само Господ е Бог! О, какъв кошмар! Приберете децата в социалното училище за да се социализират: „Дайте ми децата за четири години и ще посея в тях семена, които никой не ще е способен да изкорени” е казал великият вожд и учител, В.И.Ленин. Другарят Ленин е гений, той може да се справи за четири години с всички деца на света, но ние, неговите верни последователи не бихме могли и за 5 петилетки да успеем. Трябва ни време да победим свободата, християнската свобода.
Да, съвременното робство е модерно и жестоко, то слага белезници вместо на ръцете в ума и залага капани за сърцето, като го принуждава, чрез систематичната отрова на тоталитаризма в образованието, да заобича робството повече от свободата. Робът е роб, защото не е способен да понесе тежестта на свободата. Това е непосилна отговорност за ампутирания дух. Робът предпочита да работи до смърт, заради сигурността на коричката хляб в края на деня, вместо да поеме по несигурният път на свободата, който може днес да го нагости с печено и вино, а утре с нищо. Днес, за щастие на верните социалисти, мнозинството желае просто сухата коричка хляб – всяка вечер. Ако някой зароптае, просто му се спира дажбата за ден (социални помощи, осигурителни привилегии и пр.) и той току се съвземе от „лудостта” си.
Както в „добрите стари времена” родителите, които противоречат на държавната политика, са врагове на партията и майката държава. Добрите пионери и комсомолци, не бива да считат за свои родители, а за предатели, всички възрастни, които са дръзнали да имат различна философия от утвърдената партийна религия. Родителите, които не следват великата социалистическа доктрина, са просто биологична единица, родила прекрасните и чудни деца, собственост на държавата. Децата трябва да тръпнат в очакване на учителските наставления, родителите също (колкото по неясни са инструкциите, толкоз по-добре). Децата трябва да мислят за училище, дори когато са вкъщи, родителите също (кой ще пише домашното). Хората живеят с държавното училище до гроб: първо, като деца, после, като родители и накрая, като баба и дядо.
Учителите са марионетки. Те са хората, на които им се плаща, за да прокарат доктрината на образователните власти. Учителите са проводници на системата, мегафони на политиката, на големия брат. Те са длъжни да се съпротивляват срещу всеки „не правоверен”. Учители, не бъдете слабоумни и тъпчете всеки противник на статуквото. Никога не забравяйте, че великото държавно училище е преддверието на големия подреден социален затвор. Гледайте на любимото училище, като котило на верни поданици, децата трябва да засучат учението на тоталната държава и да останат верни на тази отровна храна до гроб. Трябва да копнеят за отровата всеки ден, да се бият за нея, да убиват за нея . . .
Драги хуманисти, никога не съм спирал да вярвам, че светлото бъдеще, което строяха нашите отци (от Луцифер, през Серветус, Хитлер, Маркс и Ленин та чак до Обама), ще настъпи един ден. Вярно е, че „светлото бъдеще” е синоним на вечната тъма, за която копнеем, но идиотите не разбират това. Имаме тактическо преимущество. Нашите най-опасни врагове са семейството и Църквата, но те са отслабени и почти унищожени. Не бива да позволяваме да се надигнат от пепелта на разрухата, правили са това в историята, но сега ще им е трудно, защото не влизаме в открит сблъсък, а използваме диверсия. Образованието в държавното училище е нашето най-мощно оръжие! „Септември ще бъде Май”! Vivre socialisme, vivre revolution!
