Начало Учебните дисциплини

Учебните дисциплини

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

 

Март 2000, Брой IХ

Скъпи читатели, с този брой ще открием обширната тема за съдържанието на християнското образование. Вярваме, че след като знаем основните принципи, ще бъде истинско предизвикателство да търсим конкретното им приложение/приложения в нашата работа.

Отец очаква от нас, като Свои синове и дъщери, да му бъдем съработници, и ако Той се грижи за целия свят, това означава, че е свято признание човек да прилежава в многобройните дисциплини на познанието, които разкриват Неговото дело. Науката не е светско призвание. Ако християните се оттеглят от интелектуалното поприще, тогава не трябва да се учудваме, че мнозинството от така наречените учени са атеисти. Алтернативата на светската наука не се състои в отричането на науката въобще, но в посвещение към Божието откровение относно света около нас, както са правили Максуел, Кеплер, Фарадей и мнозина други известни и по-малко известни учени, които са били посветени християни.

Ако се захванем да градим християнски образователни институции в България с единствената цел в тях да се преподават държавните учебници от християни и на християни, то войната е изгубена още в началото, защото се налива ново вино в стари мехове. Целта не е да се “покръстят” светските идеи, но да се конфронтират с последователен, цялостен, обоснован, и приложим в практиката библейски мироглед.

Промяната на учебната програма се определя от следните критерии: целите, към които се стремим, и същността на съдържанието, която желаем да запазим. Нейната съставна част са учебните дисциплини, които са научни клонове, изследващи различни страни на творението. За да не изпаднем в поредната ситуация на защитаване на езически науки с християнски ентусиазъм, е необходимо да знаем реалната причина за съществуване на науките.

Изходната точка, от която извеждаме разделението на науките е Сътворението. Бог създаде природата, което означава, че всички явления, които се срещат в нея са предмет на изучаване от нас. Той създаде също и човека, което от своя страна води към изучаването на законите, по които се развива вътрешното естество на човека (неговата душа, умът му и духът му), законите, които определят физическото му естество, и тези, които касаят неговите действия в отношение към общността от други хора. Това означава, че е легитимно да търсим в Библията откровение за дисциплините, които изследват тези страни от Творението. В същото време трябва да отбележим, че без Бог и без Неговото откровение, е невъзможно да имаме истинско познание за света около нас. По тази причина истинското образование по необходимост изисква пълен курс по вероучение, или начални стъпки в богословието.

Така можем да говорим за:

- науки за творението (познати като естествени);

- науки за човека и обществото (познати днес като хуманитарни, или обществени);

- приложни изкуства (в които се развива творческият потенциал на човека, даден му от Бога);

- науки за Бога. - здравни дисциплини

Науките за Творението се наричат още природонаучни дисциплини. Това е така, защото са свързани с изучаване на видимия материален свят.

Основните предмети тук са математика, физика, химия, география, биология и техните подразделения. За да опознаем и разберем как функционира света около нас, сътворен от Бог, трябва да изучаваме тези предмети. Бог ни е поставил за управители на тази земя (Бит. 1:28; 2:15), тя още ни служи за наш дом и ражда блага, от които преживяваме. Бог ни е дал и насока на това управление, а именно знанието в тези научни области. От нас зависи как ще използваме тези знания и как ще ги предаваме на нашите деца.

Ние трябва да ги учим, че Бог е дал земята, в която живеем и Той ще ни държи отговорни за нейното експлоатиране.

Ако живеем така, като че ли утре ще умрем и изразходваме благата си без да се съобразяваме с тяхната възпроизводимост, то тогава децата ни ще пожънат плодовете от нашето безразсъдство, а именно неплодородие, екологични замърсявания, здравни увреждания, и т.н.

Наша е задачата да оставим добро наследство на поколенията след нас и да оставим земята след нас не в такъв вид, в какъвто сме я получили, но в по-добър. За да постигнем това трябва да имаме правилната морална основа и добрите знания в природонаучните дисциплини.

Обществените науки от своя страна включват езици, литература, история, философия, психология и техните подклонове. Обект на тяхното изследване са човека и неговото общество. Понеже човечеството е съгрешило, не е възможно да имаме правилно знание по тези дисциплини без перспективата на Божието слово относно греха, изкуплението и съда. Основната им насоченост е да подготвят човек за ефективна работа в обществото, в което живее, усъвършенствайки неговите комуникативни умения, начина по който мисли, екипирайки го да оценява и да класифицира идеите, които стоят зад различните човешки общества и култури, обучавайки го да разбира приемствеността във времето, и начините, по които човек/група могат да окажат трайно влияние в обществото, в което живеят.

Вярваме, че сред предметите, които задължително трябва да присъстват в нашите училища е изследване на закона. Големи части от Писанието са посветени на темите за правдата и справедливостта, което показва, че не е без значение с какви закони живее едно общество. Винаги този, който определя закона възприема божествени функции върху себе си. Важността на закона личи и от факта, че най-трайните обществени явления по неизбежност са свързани с промяна на законите.

Друг предмет, който трябва да се изучава в християнските училища е история на църквата. В църковната историография има различни подходи при изучаването на тази дисциплина. Ние считаме, че е необходимо да се изследват историческите факти, и да се осветляват събитията, да се търси причинно-следствената връзка между моралното, доктриналното и организационното състояние на църквата/църквите и развоя на събитията, а не да се градят теории, които почиват изцяло на готови конструкции, където фактите се изопачават и нагласят. Нашият Бог работи с поколения, и ако искаме да научим децата си на дългосрочна перспектива, и на уважение към малките успехи като част от Големия успех на Тялото, то именно историята на църквата е тази, която ще им помогне да разберат защо думи и дела на хора от преди няколко века още имат влияние в обществото, в което те живеят.

Приложните изкуства включват развиването на музикалните, артистичните, художествените и конструкторските таланти, положени в човека. Те имат достойно място в учебната програма - един от първите случаи, в който Библията говори за хора, изпълнени с Духа, са занаятчиите, които изработваха потребните вещи за скинията. Изкуствата са мощен начин за предаване на ценности, за изразяване на мисли, за оформяне на мироглед. Владението им е хваление на Бога, защото те са доказателство за Божия образ в човека.

Науките за Бога включват дисциплините, които изследват Бога, Неговото откровение, Неговите цели при сътворението на света, личността на Христос и Неговото дело. Те са ключови за оформянето на правилна интелектуална основа за всички останали дисциплини. Те поставят основните презумпции, с които се разбират всички останали дисциплини.

Целта на тази учебна програма е да подготви човек да бъде ефективен в изпълняването на своето призвание, което е истинската свобода за човека. Основната разлика в целите на християнското и на хуманистическото образование е централният авторитет, в чието име се върши всичко. Християнската програма по условие трябва да бъде теоцентрична (т.е. Бог е в центъра на нещата, и Той е крайният авторитет за всяка мисъл, хипотеза, знание, тълкуване и пр.). Светската държавна образователна система, която по настояще е масова у нас, е хомоцентрична (т.е. човекът е мярка за всичко). Хуманизмът е толкова дълбоко проникнал в дисциплините, които се преподават, че вече е станало не само нелегално, но дори и смешно да се търси някаква причина за нещата, която да е извън човека.

Именно защото осъзнаваме това, необходимо е когато започваме да градим нещо ново, да сме наясно не само с декларираните цели (християнската фразеология), но с конкретните начини, по които те се постигат (християнското съдържание). Основата, върху която ще градим се крепи на няколко принципа:

1. Библейското откровение е приоритетно над всякакви други знания, хипотези и факти.

За много от вас това може да звучи тесногръдо, ненаучно, но именно това е моментът, в който ние на практика определяме сърцата си. Кого ще следваме? Чий авторитет ще приемем, когато трябва да определяме верността на дадена теория, тълкувание или анализ? За тези от нас, които вярват, че Бог винаги казва истината, е въпрос на време (може и на столетия, може и на хилядолетия) Библейската истина за даден въпрос да стане открита на света. Но дотогава е въпрос на вяра тя да се отстоява. Именно сляпото прегръщане на “популярни научни теории” за света постепенно изважда църквата от основната и функция да бъде сол и светлина на света. Днес, благодарение на светските училища ние знаем, как католическата църква е проповядвала тесногръдо, че земята е плоска, че слънцето се върти около нея и т.н. Това, което не знаем, обаче, е че тези неща не са оригинални творения на църквата, но теории на видни за времето на ранната църква светски езически географи като Птолемей. Друг пример за последиците от един компромис с Божието слово, е опита на либералното богословие да примири християнството с дарвинизма. Когато Дарвин изнася своята теория, на пръв поглед изглежда, че фактите го подкрепят, просто защото все още те не са изследвани достатъчно. Тогава много християни приемат неговата теория като обяснение за света около себе си, а оставят Божието слово за стандарт в отвъдния живот. Днес, вече и от фактите се вижда, че Дарвин греши. Но този исторически компромис коства на църквата нейната водеща роля в интелектуалния живот на обществото, в ролята и на стожер на стандартите за истина и лъжа. Ето защо е необходимо, когато преподаваме на децата различните научни дисциплини, ние да имаме и да вложим в тях разбирането, че Божията истина е тази, която в крайна сметка тържествува.

2. Етиката господства над материята.

Друг основополагащ принцип при оформянето на цялостен библейски мироглед, е първенството на моралните над физическите закони. Природните закони са истински и верни, но това, което разбираме от Библията е, че те не са били винаги 100 % верни: връщането на слънчевата сянка по времето на Исус Навиев, изплаването на желязната брадва при пророк Елисей, ходенето на Исус по водата и много други примери за нарушаване на естествените закони в полза на морално добри неща. Приложението на тази истина в училищата не е отричане на естествените закони, но в обясняването им в сянката на моралните действия на хората. Обществото ни днес е презаето с натрупването на блага, позиции, професионални умения и успехи, и все повече въпросът: “Това добро ли е?” се заменя с въпросите: “Това носи ли печалба?”, “Това има ли смисъл?”. Именно този принцип ни помага да изградим в децата си твърдата увереност, че ако те останат до края на живота си верни на Господа, то Бог ще ги възнагради не само с вечен живот, но и с успех в делата, които вършат. (Втор. 28: 1-15; Римл. 8:28)

Друг основен принцип при преподаване на какви да са дисциплини е: от познатото към непознатото, от близкото към далечното, от лесното към трудното (Фил. 3:16). Този принцип е съществен, ако желаем знанията, които ще преподаваме да не останат единствено в учебните ни планове или в записките на децата. Всеки математик знае, че ако не учи математиката последователно, той ще е напълно неспособен да я разбере. Същото важи и за останалите науки. Този принцип определя начина, по който се поднася материала, или декомпозирането на голямата цел на малки етапи, които подредени един след друг трябва да доведат до изпълнението и.

Друг корелативен принцип е: мислене от края към началото. Исус е коренът и потомъкът Давидов. Той е ключов за мотивиране и за даване на перспектива. Както се предвижда края на един процес, така се определят поетапните фази от развитието му. Високи цели раждат амбициозна програма. Ниски цели водят до посредствена подготовка - “Ако си тръгнал на никъде, най вероятно ще стигнеш там”. Този принцип определя именно голямата цел, голямата перспектива, в името на която са необходими монотонните понякога и трудни ежедневни задачи, които не е задължително да харесваме, но които е задължително да изпълняваме като средство да обучаваме характера си на твърдост. Двата последни принципа се съчетават по следния начин: интересната цел: компютърна програма, музикална пиеса, съчинение, успешен научен експеримент и пр., определят необходимостта от постоянни и последователни упражнения, които да доведат ученика от точка А през точка Б и В до точка Г, от където той ще е способен да разбере точка Д, с помощта на която да осъществи проекта.

Ще завършим този встъпителен бюлетин с апел към наши колеги или родители, които имат хоби и интереси в някои от научните дисциплини: на даденият адрес за електронна поща, или на пощенският адрес ние сме отворени да приемаме от вас идеите Ви за предметите, в които се чувствате компетентни. В следващите броеве ще разглеждаме по-подробно конкретните предмети.

Очакваме писмата ви!!!

Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари на адрес:

abroffspring@hotmail.com

Емилия Стоева
Радослава Петкова