Религиозни символи в училище
Новият закон за образованието предвижда забрана за носене на религиозни символи в училище. Така и трябва, конкурентни религиозни символи в училищата не бива да се допускат, защото това ще застраши самата държавна религия.
Нека все пак да кажем няколко думи относно това, какво всъщност представлява закона като закон, защото много хора всъщност нямат никаква идея, че всеки закон е религиозен по произход. Предназначението на всеки закон е да управлява човека и обществото. Законът има властта да определя категории, като справедливо и несправедливо, правилно и неправилно, истина и лъжа. Именно заради това, всеки закон е неизбежно религиозен, понеже установява върховните въпроси в едно общество. Поради горните факти е важно да осъзнаем, че всеки закон има неизбежно религиозно естество.
Друг изключително важен аспект е, че във всяко общество източникът на закона е богът на това общество. Ако законът произлиза от човешкия разум, тогава разумът е богът на това общество. Ако източникът е олигархия, сенат или владетел, тогава този източник е богът на тази система. В съвременна България законът по същността си е религиозно хуманистично схващане или казано просто – плод на човешки напън.
Става ясно, защо никой не може да носи религиозни символи в държавните училища. Да прокламираш открито религиозната си принадлежност е не допустима атака срещу официалната светска религия. Закона на тази светска религия определя, че е неправилно да се носят забрадки, кръстчета, броеници или звездата на Давид в храма на светската религия. Ако християните в България проявяват толерантност към мюсюлманите, както и мюсюлманите към християните, то религията на министър Даниел Вълчев не проявява толерантност към никого, освен към официалната държавна религия.
Разбира се, религията в училищата има своята религиозна символика. В някои училища децата са облечени в униформи, както монасите в манастир. Подредбата на училищният кабинет е със специфичният амвон, от който говори свещеника има разбира се чинове и за миряните. В директорските кабинети виси портрета на някой държавен големец или друг светец от хуманистичния пантеон. Ако тези метафори ви се виждат налудничави, имам новина за вас: моят Бог не е същият като вашия. Това не е ненормално. Ако вашата религия е хуманизъм имате пълно право да изпратите децата си в държавните училища, където върховният ум на законодателя ви е приготвил все „приятни” изненади.
И така, няма нищо неестествено в това държавата да се защити от „наглите” претенции на конкурентни религии. Тези, които роптаят срещу „справедливите” държавни мерки са просто епистемологично неосъзнати в религиозно отношение хора, което е дори по-лошо от верните на хуманистичната религия поклонници. Ако някой вижда конфликт между съвестта си и върховната воля на законодателя, да си намери храм, където външният вид няма да е проблем.
