Позиция на АДО относно Национална стратегия за детето 2019-2030 г.
Позиция на Асоциация за домашно образование
относно
Национална стратегия за детето 2019-2030 г. „Всички права за всички деца“
Уважаеми сънародници, за нас няма абсолютно никакво съмнение, че управлението на държавата ни днес е тиранично и зло. Поредно доказателство за безумната претенция на държавата за тотална власт над личността е представената за обществено обсъждане и изработена под ръководството на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) „Национална стратегия за детето 2019-2030 г. – Всички права за всички деца“.
Стратегията е проект, който има претенциите да стане официална Пътна карта за драстични промени в обществото ни, свързани с овластяването на група чиновници, които по свое усмотрение да налагат и изпълняват моментални присъди над българските семейства. Стратегията твърди, че е съобразена с Конституцията на Република България, но всъщност влиза в абсолютно противоречие не само с Върховния закон на страната ни, но и с международното право. За какво точно става въпрос:
1. Стратегията изисква минимум 90% от децата на българските семейства да са обхванати в предучилищната, държавна образователна система. Става въпрос за деца между 3 – 7 годишна възраст. По принцип, в България не съществува образование, което не се контролира, лицензира и сертифицира от държавата. Този тоталитарен контрол над образованието силно ограничава конкуренцията и допринася за влошаване качеството на образование, но въпреки това, държавата се бори агресивно срещу всеки глас, който настоява за плурализъм в сектора. Самата Стратегия говори за това, че „Резултатите от проведените през последните няколко години проучвания показват тенденция за непрекъснато увеличаване на разпространението на употребата на наркотични вещества сред учениците в България“. При все това се настоява, че децата трябва да са именно в тази опасна за тях среда, от възможно най-ранна детска възраст.
2. Стратегията изисква, минимум 33% от децата на възраст между 0 – 3 години да бъдат „обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа“. Това означава ли, че след като се изисква, ще бъде постигнато чрез насилие, ако родителите не желаят да предат децата си в невръстна възраст за държавно отглеждане? Услугата е услуга, защото може да се избира или откаже, но в Стратегията е използвана лексика, която налага „задължителна услуга“. Това е правен нонсенс, характерен за най-тъмните и тоталитарни режими през ХХ век. Апропо, всяко изискване за задължително присъствие на децата в държавната образователна система е нарушение именно на правата на родителите и децата, според Конституцията на Република България чл.6, ал.1 и ал.2; чл.23; чл.47, ал.1, както и според Международните документи, закони и спогодби, по които Република България е страна, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, а именно: Всеобщата декларация за правата на човека, чл.16, ал.3; чл.18; чл.26, ал.3; Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Протокол 1, чл.2; Международният пакт за гражданските и политически права чл.13, ал.3; чл.18, ал.4 и т.н.
3. Стратегията претендира, че в центъра на чиновническото внимание трябва да е детето. По този начин семейството се изключва и се противопоставя на детето. Практически, заявените претенции в Стратегията противоречат на чл.47, ал.1, където ясно е заявено, че не държавата, а родителите носят отговорност за грижата и възпитанието на децата.
4. В Стратегията, държавните политики, свързани с децата, са равнопоставени с родителските грижи. Това е брутална намеса в личното пространство на Семейната институция и опит за тотален контрол над личността. Целта е да се търсят и намират причини за отнемане на децата от техните семейства и по този начин да се упражнява репресия, с цел унищожаване на традиционното християнско семейство. Практически, философията на Стратегията е война против семейството.
5. Стратегията предвижда, набиране на информация „по различен начин и повод“ за децата и техните родители. Създаване на информационен масив от данни, чрез който на практика всяко семейство трябва да е под постоянно наблюдение. Този гестаповски похват е проводник на прогресивно развиващата се търговия с детска плът. Практически, държавата става проводник на беззаконие, понеже се отнема правото на лична свобода и неприкосновеност, гарантирани от чл.30, ал.1 на Конституцията.
6. За осъществяването на Стратегията се изисква „Изграждането на човешки капитал, включително кадрови и експертен потенциал“, което означава назначаване на още чиновници, към и без това неимоверно раздутата държавна администрация. Разбира се, предвижда се, че финансирането на специализираните държавни структури, обслужващи Стратегията, ще се осъществява за сметка на държавния и общинските бюджети. Това предполага увеличение на данъчната тежест, с цел затвърждаване на тиранията и безвъзвратното трансформиране на България в полицейска държава.
7. Стратезите настояват, цялата държавна машина да бъде впрегната за осъществяване целите на Стратегията, което е призив към тотална война срещу семейството. За целта се изисква междуинституционална координация за изграждане на редица системи и практики, които не просто да изместят, а буквално да обезсмислят семейството. Всичко това прилича на злополучния опит на комунистическите теоретици да обяснят, че Семейната институция е ретроградно, буржоазно формирование, което е изживяло дните си. Реалността днес е, че Семейната институция не само продължава да съществува, но и укрепва, докато комунистическите стратези, заедно с идеологията си, са погребани от историята и нямаме никакво желание да ги възкресяваме под каквато и да е форма.
8. Стратегията предвижда задължително сексуално обучение в държавните училища и извън тях. Идеята децата да бъдат сексуално развращавани от най-ранна детска възраст не е нова, но винаги е била зла и противна за всеки здравомислещ човек. Например, докато вероучението е постоянно и агресивно отхвърляно като възможност за задължително изучаване в държавните училища, то сексуалното развращаване е желано и многократно споменато в Стратегията. Това ни води до логичния въпрос, кой има интерес от липсата на традиционните за българите християнски ценности у бъдещите поколения? Темата е толкова важна за Стратегията, че се предвижда сексуално обучение и извън държавните училища. Ако времето на децата трябва да е постоянно заето, за да нямат те реален досег и време за общуване със своите родители, то трябва да е заето не с какво да е, а със сексуално обучение!?
9.Стратегията изисква постоянен мониторинг над психическото и физическо здраве на децата от раждането им до пълнолетие. Предвижда се патронажната грижа да е задължителна от 0-3 години, а след това, право в училище. Кой, кога и как ще следи, определя и дори диагностицира психическото и физическо здраве на децата, след като те трябва да са задължително по цял ден в държаното училище? Разбира се, че чиновниците в школата! Възможността децата да се диагностицират с измислени болести от сорта на „Синдром на дефицит на вниманието“ и да бъдат тъпкани с розови хапчета, докато се дрогират дотолкова, че да заспи детето в тях, е реална опасност. И макар да е видно, че държавата е точно толкова лош лекар, колкото и лош учител, все пак тя претендира чрез Стратегията, че ще се грижи за всички видове здраве, по всяко време, на всяко място и за всички едновременно.
10. Ще се следи и за начина, по който децата играят, учат и почиват. Практически, Стратегията ни казва, че всяка област, сфера и активност от живота на семейството трябва да е под контрол. Безогледно се потъпкват основни човешки права, свързани с неприкосновеността на личността, личното пространство, частната собственост и каквото още се сетите. Няма местенце, от което да не наднича чиновник, който е готов да напише рапорт, че почивните дни на детето ви не са били максимално правилно оползотворени, според съответните правила, наредби или закони, написани специално за целта. Очаквано администрацията може да сътвори най-безсмислените, сложни и абсурдни закони и правила.
11. Разбира се, Стратегията категорично декларира, че е нужно „Осигуряване на пълен обхват на децата със задължителни имунизации“. В много страни по света се водят дебати и горещи дискусии, по отношение на задължителните имунизационни календари и ако има начин едно зряло и демократично общество да стигне до максимално възможен консенсус относно даден въпрос, той е свързан именно с аргументи, а не с насилие. Хората не са животни и не могат да бъдат третирани като животни. Когато се настоява за „пълен обхват“ по отношение на кое да е държавно мероприятие, макар според нас и здравеопазването да не е в прерогативите на държавната власт, ясно личат претенциите за абсолютна власт и контрол. Ако не е възможно да се постигне „пълен обхват“ на децата, подлежащи на имунизация, следва ли, че същите трябва да се отнемат незабавно от родителите им, с цел да се защити най-добрият им интерес?
12. Стратегията изисква в прав текст „Намаляване на броя на децата, живеещи в пренаселени жилища, до достигане на средните стойности на държавите в ЕС“. Това е директно и неприкрито заявление, че деца на многодетни семейства ще бъдат отнемани насилствено. Пишем отнемани насилствено, защото не можем да си представим друг начин за „намаляване на броя на децата“ в многодетни семейства, които разполагат с малка жилищна площ. Естествено, това е „изискване“ на Европейския съюз! Питаме: С най-добрият интерес на детето ли трябва да се съобразяваме, който дори според самата Стратегия е децата да растат в подкрепяща развитието им семейна среда или с изискванията на ЕС, за полагаща се квадратура на брой дете?
13. Очаква се промяна в правосъдната система, в която трябва да се обособи „работеща система за детско правосъдие“, както и да се изработи „закон за детското правосъдие“. Подобен „закон за детското правосъдие“ ще третира и абсолютната забрана за физическо наказание, при наличието на което, родителите ще бъдат наказвани с лишаване от свобода, а децата отнемани. Естествено, законът ще третира като престъпление всички „незаконни“ родителски действия, като лишаване на детето от ваксинации, държавно образование, достатъчно физическо пространство, съобразяване със сексуалните му джендър желания, осигуряване на подходяща и желана ваканция, закупуване на всеки пожелан електронен писък на модата и т.н.
14. Стратегията настоява, че „от основно значение е създаването и приемането на нов Закон за детето и семейството“. Понеже Стратегията няма правна плът, е нужно да се създадат необходимите закони, които трябва да узаконят беззаконието. Това е нормална практика в тоталитарните общества: Законите не се пишат заради реална необходимост, а с цел постигането на индивидуални цели. Това не е просто лобизъм от страна на заинтересовани общности, като ЛГБТ организации и педофили, а целенасочена промяна на правната реалност, с която се цели унищожение на традиционното семейство и поемане грижата за децата директно от държавата, която претендира да се разпорежда с детския живот, за сметка на биологичните родители.
15. Съвсем нормално, в контекста на цялата фашизоидна риторика, Стратегията предлага да се предвиди мощна превенция срещу всичко и всички, за да се открият своевременно елементите, които не са съгласни с новата религиозна доктрина за детето. Това на практика означава, че противно на правната практика и юридическа логика, всеки родител трябва да се разглежда като потенциален престъпник. Именно заради това, всички трябва да са постоянно наблюдавани, следени и докладвани, за да се прецени в кой момент е най-подходящо да се щурмува и унищожи конкретно семейство. За целта се предлага, във всяка община да бъде създадена „Комисия за детето“, обединяваща на практика служители от всички държавни структури.
16. В Стратегията откриваме и ужасяващи, директни заявки за кражба на деца: „В контекста на жизнения цикъл на детството може да се приеме, че от зачеването си част от децата у нас вече имат различен шанс да реализират своя потенциал. По-късно тези различни житейски шансове се превръщат в основа на рискове и социални неравенства, но те могат да бъдат идентифицирани и управлявани ефективно още в самото начало на детския живот.“. Бедността, според стратезите на Стратегията е порок и борбата с него се осъществява, когато децата на бедните семейства бъдат отнемани в момента на тяхното раждане и предавани за отглеждане от държавно финансирани „Приемни семейства“. Това е брутален, безчовечен бизнес с детска плът!
17. Стратегията твърди, че след постъпването на детето в детска ясла „водещата роля на семейството относително намалява“, а с растежа на детето, практически бива тотално заменена от „публични институции, други деца и възрастни“. Идеята е, че ако няма причини детето да бъде откраднато в момента на раждането му, то трябва да бъде интелектуално пленено и откъснато от всяка емоционална и духовна връзка със своите родители. Стратегията на практика заявява: Децата са собственост на държавата!
18. Стратегията настоява за строга наказателна отговорност, по отношение на всеки вид психическо, физическо и вербално насилие. Всичко свързано с „посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация и пр.“ трябва да се наказва с цялата строгост на закона. Нелепата претенция за лишаване на биологичните родители от свобода (разбирайте затвор) заради „психическо насилие“ е правен абсурд. Социалните инженери работят директно с ирационални категории, като изявяват готовност да отнемат деца и осъждат родители за престъпления, които нямат абсолютно никакво рационално обяснение или физическо доказателство. Започват да издават осъдителни присъди, на база емоции и чувства. Държавните чиновници изявяват директна претенция за божественост, обявявайки се за сърцеведци. Разбира се, широката формулировка „небрежно отношение“ към детето, може да включва в себе си абсолютно всичко, от крайно неглижиране, до липса на носна кърпичка в джоба на детето, с избродиран лик на партийния лидер.
19. Стратезите смятат, че „Споделянето на обща информация за детето е отправната точка за разбирането на конкретната ситуация на детето и неговите родители, за да се планират мерки от страна на системите и на професионалистите.“ Сблъскваме се с директен призив за доносничество. За съжаление, в българската реалност вече имаме прецеденти, свързани с кражба на деца от държавни чиновници, на база доносничество. Информацията за децата и семействата им трябва да достига до съответните „професионалисти“ по всеки възможен и невъзможен канал. Междуинституционалното сътрудничество е гарантирано от обща база данни за всяко семейство и дете.
В следствие на гореизложените факти твърдим, че „Национална стратегия за детето 2019-2030 г. – Всички права за всички деца“ е не просто в крещящо противоречие с настоящата правна реалност, но е и извънредно опасна за цялото общество.
Очевидните цели на Стратегията са:
Първо, създаване на специализирана полицейска структура, по образец на норвежкия Барневарн, с цел отвличане и търговия с български деца. Направен е нескопосан опит, престъпните цели на Стратегията да бъдат прикрити с необятно-разтегливото и направо магично понятие – „Най-добрият интерес на детето“.
Второ, очевидно търговията с деца трябва да се обезпечи ресурсно от биологичните родители на децата, които трябва да платят за изграждането и функционирането на българския Барневарн, по абсолютно всеки възможен начин – с парите си, със свободата си и с душите си. Това означава ритуално самоубийство на българския народ, който трябва да е готов да пренесе собствените си деца в жертва на извратените либерални ценности, които се проповядват като спасително благовестие за Европейската цивилизация.
Трето, след провалите на национал-социализма, фашизма и комунизма в опитите им да унищожат Семейната институция през ХХ век, ни се промотира гръмко и тържествено, новото оръжие за справяне с жилавото и практически непобедимо традиционно, християнско семейство и на това оръжие виси претенциозният етикет с надпис – Демокрация. Под този етикет обаче прозират старите политически религии на ХХ век.
Нека е пределно ясно, че:
Като отговорни родители и граждани заявяваме, че категорично и безкомпромисно отхвърляме „Национална стратегия за детето 2019-2030 г. – Всички права за всички деца“, като документ, олицетворяващ буквално чистото зло! Без колебание ще се борим до абсолютна победа над мафията, търгуваща с детска плът, която очевидно се е втъкала в държавните структури, след като държавни агенции си позволяват да предложат толкова голословни, прозрачни, етично и морално несъстоятелни текстове.
Не се страхуваме от малкото, добре платени чиновници и НПО-та, които водени от сляпа алчност виждат в Стратегията възможност за материален просперитет. Готови сме да разобличим всеки опит за посегателство и обсебване на Семейната институция от страна тоталната държава. Това означава открита, законна съпротива, докато възможностите ни го позволяват. Тези възможности ще се изчерпат при опит за физическо насилие над семейството. В такава ситуация отговорът ни ще е неизбежно реципрочен!
Разбираме ясно, че авторите на Стратегията са епистемологично осъзнати противници на традиционното християнско семейство и водят ожесточена и открита война срещу Първо-създадената от Бога институция - Семейната. Това ни позволява да дефинираме ясно своите противници, на които гарантираме, че на база законовите възможности към момента, ще направим всичко по силите си, за да мобилизираме достатъчен брой хора, които да наложат своята тежка и категорична присъда чрез избирателните урни над политиците и управляващите, които подкрепят Стратегията.
Асоциация за домашно образование
26 януари 2019 година
