Десет неща, които научих след 17 години домашно образование
Седемнадесет години. Кога станаха толкова много? Ще бъда честна: нямах идея с какво се захващам. Ако можех да се върна назад във времето и да дам няколко мъдри съвета на младата и наивна жена, каквато бях, щях да ѝ кажа да го кара по-спокойно и да се забавлява.
Затова споделям десетте най-важни неща, които научих за седемнадесет години домашно образование. Те са за вас, млади хоумскул майки, и за вас, майки ветерани, които се нуждаете от малко увереност.
1. НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СТЕ ПРОФЕСОР
Имате ли диплома за учител? Изобщо имате ли висше образование?!?
Тези въпроси звучат ли ви познато? Някога налагало ли ви се е да защитавате образователната си степен и компетенцията си да обучавате децата си вкъщи? Нямате нужда от диплома по педагогика, за да образовате правилно децата си. Това, от което се нуждаете, е любов към ученето.
Когато бях ученичка, не обичах да уча по история, защото ми беше ужасно скучна. Обаче когато започнах да чета живи книги с децата си, открих, че всъщност я обичам. Учех заедно с тях. Това правим ние. Учим, докато преподаваме. (А ако не можете да делите многочлени, използвайте ръководството за учителя.)
2. НЯМА НУЖДА ДА ПРАВИТЕ ВСИЧКО
Изборът на домашното образование за децата ни е много отговорно решение. Как може една майка да преподава всичко на децата си от детската градина до дванадесети клас?
Възможно е, но не е необходимо. Помислете за следното:
Първото поколение домашни ученици (в САЩ – бел.прев.) са нямали на разположение всички прекрасни материали, които имаме ние. Имало е само няколко издателства, които продавали учебни програми на домашно-образоващите семейства. Но в действителност изборът е бил между учебници на частните или държавните училища.
Да се върнем в настоящето, през 2018 г., и да погледнем изобилието от ресурси. Имаме традиционни учебници, тематични програми, онлайн програми, интернет училища, смесени програми, академични кооперативи, кооперативи за избираема подготовка, програми, които съвместяват гимназиално и университетско образование... Изборът е почти неограничен.
Погледнете своите силни и слаби страни. Какво обичате да преподавате и от какво бягате като дявол от тамян? Проучете какви възможности имате и използвайте тези ресурси, за да дадете на децата си образованието, което вие и те искате.
3. НЕ Е НУЖНО ДОМАШНОТО УЧИЛИЩЕ ДА ПРИЛИЧА НА ДЪРЖАВНО УЧИЛИЩЕ У ДОМА
Повечето родители, които обучават децата си вкъщи, са учили в държавно училище. Понякога е трудно да изтрием училищната нагласа. Децата ни учат ли в действителност, ако не седят на бюро по 5 часа на ден? Четенето на хубави книги на дивана и играенето на математически игри брои ли се за учене? Да! Няколко от децата ми обичаха да учат от учебници. На тях им харесваше усещането за свършена работа, когато запълваха всички празни места в даденото упражнение. Трябваше да поставям усмихнато човече, стикер, а по-късно и оценка върху работата им, за да покажа своето одобрение.
За другите обаче помагалата с упражнения бяха някакво мъчение. Тяхната сила беше в дискусиите и дебатите и одобрението идваше под формата на поздрав след добре свършената работа. Обучаваха ли се и двете групи? Абсолютно! Просто аз трябваше да променя начина, по който документирах това, което са научили.
4. НЯМАТЕ НУЖДА ОТ ОНАЗИ ПЪЛНА (И СКЪПА) ПРОГРАМА
Скоро ще настъпи пролетта и с нея ще дойдат всички нови каталози с учебници, изложения на учебни програми, съобщения за хомскулърски срещи, както и големите разходи свързани с тях. Всеки нов учебник, за всеки клас и по всеки предмет, ни кара да се чувстваме като дете пред щанда със сладкиши. Всички те твърдят, че са най-добрите, че са за най-напреднали и че са най-лесни за употреба. Просто ги отваряте и започвате, нямате нужда от подготовка. Изкушението е огромно. Но от какво се нуждаете наистина? Кои са нещата, които сте ползвали и сте харесвали? Кои материали са били неприятни за вас (и децата ви)?
Консултирайте се с приятели, които споделят вашето виждане за домашното образование. Какво ви препоръчват те? Направете списък с нещата, без които „не можете да живеете“. (За мен това беше програмата по математика. Исках определен обхват и подредба за математиката, за да съм сигурна че всички фундаментални концепции са обхванати.) Вземете си това, което ще ви трябва и което харесвате, а другите неща оставете. Ако търсите евтин начин да обучавате децата си у дома, интернет, принтерът и библиотеката могат да бъдат вашите най-добри приятели.
5. НЕ Е ПРОБЛЕМ ДА СИ ВЗЕМЕТЕ КРАТКА ПОЧИВКА
Представете си едно студено и мрачно февруарско утро. Всички се събуждат много бавно и се ориентират към задълженията си още по-бавно. Отсъстват обикновените сутрешни закачки. Планът на мама предвижда високи академични цели за тази сутрин, но оплакването и мрънкането на децата са по-силни даже и от воя на вятъра навън. Време е за кратка почивка.
Няма да имате добър резултат, ако се опитате упорито да избутате деня през тази плътна мозъчна мъгла. Направете горещ шоколад и си вземете одеяла, възглавници и любимата си книга за четене на глас. Намерете добър документален филм в Нетфликс. Слушайте любима музика докато играете настолни игри. Всички се нуждаем от време на време от такива дни. Не се страхувайте да си вземете кратка почивка заедно с децата си. Всички ще се почувстват по-добре.
6. МАЙКИТЕ СА ТЕЗИ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ СОЦИАЛИЗАЦИЯ
Ето че казах страшната дума – „социализация“.
Няма нужда да се притеснявате за социализирането на вашите деца, освен ако не живеете под похлупак. Те ходят по магазини и паркове, посещават църква и спортни събития и общуват с най-различни хора. Но вие майки... имате нужда от време да сте с приятелки. Присъединете се към местната група от семейства, които си обучават децата вкъщи, и идете с тях на боулинг, или да карате ролери в парка. На децата ще им хареса, а вие ще прекарате време заедно с възрастни съмишленици. Включете се в група с майки, които се събират редовно, или пък започнете такава. Всички ние се нуждаем от време, за да говорим с други жени, да ги насърчаваме и да получим подкрепа от тях. Децата ви и собственият ви разсъдък ще бъдат много щастливи от това.
7. ДА, ВСИЧКИТЕ СА НАШИ И ДА, ВСИЧКИТЕ СА РАЗЛИЧНИ
Първите ми две момчета ходеха на приятна, малка църковна предучилищна група две сутрини в седмицата. Имаха време за истории, за игри навън и приятели, а аз имах време с двете си малки момичета. Единият ми син харесваше групата, а другият – не. Сякаш това не стигаше, но учителката също беше забелязала колко различни са момчетата и редовно го коментираше. Всичко, което си мислех, беше: нима като учителка с 20 години стаж никога не е обучавала деца с различни характери?
Тогава реших да се постарая, до колкото ми е възможно, да не играя тази игра на сравняване. Тя не е добра за никого. Не е честна за децата и добавя излишен стрес и тревога на мама. Преди слушахме по детските площадки как Джони чете „Пътешественикът“ само на пет години, а сега виждаме снимки с наградени научни проекти във Фейсбук и Инстаграм. Социалните медии пренесоха играта на съвсем ново ниво.
Първите ни пет деца се родиха в рамките на седем години (а шестото дойде като изтърсак шест години по-късно). Те си приличат по много неща – всички са остроумни, саркастични и обичат спорта. Също така са и доста различни. Имаме интроверти, екстроверти, методични плановици и творчески настроени свободни умове. Едното се научи да чете на четири, а другото – на осем. Но след време тази разлика изчезна.
Не позволявайте на майчинското си сърце да се притеснява нито за миг, че другите правят с децата си нещо, което е все още далече за вас. Всяко от вашите деца ще порасне и ще се развие със собственото си темпо, изминавайки собствения си път. Наслаждавайте се на всяка стъпка!
8. ХАРАКТЕРЪТ И ОТНОШЕНИЯТА СТОЯТ НАД АКАДЕМИЧНИТЕ ПОЗНАНИЯ
Помислете за всички качества на характера, които държите детето ви да придобие. Когато имате повече време с децата си, можете да се съсредоточите и да окуражите положителните черти, които ще им послужат по-късно в живота. Трудолюбие, целеустременост и концентрация са част от качествата, които децата ви ще развият покрай учебната си работа. А прекарването на целия ден със семейството ще им даде много възможности да се научат да бъдат състрадателни, гъвкави, толерантни и да прощават бързо.
Ще има дни, в които академичната част от вашето домашно училище ще отстъпи на заден план, след изграждането на характера. Ще възникват конфликти и децата ви ще трябва да се научат да се справят с тях по конструктивен начин. Не се обвинявайте, ако плановете ви за уроците за деня трябва да бъдат оставени, за да се фокусирате върху поведението и изграждането на отношения. Помнете вашите цели. Ние искаме децата ни да са добри, състрадателни, зрели и отговорни възрастни.
9. ТЕ ЩЕ СЕ ДИПЛОМИРАТ И ЩЕ ОТИДАТ В УНИВЕРСИТЕТ (АКО ЖЕЛАЯТ)
Могат ли да получат диплома за средно образование? Университетите приемат ли домашни ученици? Как ще се справят в университетска среда? Научили ли сме ги на всичко, което трябва да знаят?
Тези мисли държат ли ви будни през нощта?
Ако сте дали на децата си добра основа, те са подготвени. Едно от най-големите предимства на домашното образование е, че нашите деца знаят как да учат. Когато достигнат гимназиална възраст, повечето домашни ученици учат самостоятелно и ефективно. Университетите забелязват успешните домашни ученици. Не само че приемат домашни ученици, но им предлагат и стипендии.
Ние се постарахме да подготвим децата си за университета, ако те решат да отидат там. Знаехме, че това не е за всеки, и затова насърчавахме децата си да работят почасово докато бяха ученици, за да се запознаят с различните възможности за професионално развитие.
Четири от децата ни завършиха гимназиалното си обучение; три от тях учат висше образование, а едно работи на пълен работен ден. Най-голямото ще получи своята магистърска степен другия месец. Всяко от тях се движеше по-различен начин в гимназията и сега се справя много добре. Разказвам историите им не за да се хваля, а за да вдъхна надежда и спокойствие. Можете да обучавате децата си у дома през цялата им гимназия и да ги изведете по пътя на успеха, независимо къде води той.
10. ОТПУСНЕТЕ СЕ И СЕ ЗАБАВЛЯВАЙТЕ
Навсякъде във Фейсбук и Пинтерест се виждат сладникави картинки, които ни напомнят да ценим времето с децата си и ни казват как един ден хаосът ще ни липсва. Но, ако оставим сантименталните неща настрани, знаете ли какво? ТОВА Е ВЯРНО!
Огромно благословение е да можем да учим децата си вкъщи, да прекарваме повече време с тях и да култивираме по-дълбоки отношения. Да видите „Ахаааа“ моментите, в които някоя трудна концепция е разбрана най-накрая, да наблюдавате по-голямото си дете как чете книга на някое от по-малките и да направите импровизирана разходка в парка просто защото времето е прекалено хубаво, за да учите алгебра – това са моментите, които ще си спомняте с умиление.
Така че си налейте още една чаша кафе, съберете децата си, вземете хубава книга, отпуснете се и се забавлявайте!
Превод: Теодора Елиянова
