Начало Четене на глас

Четене на глас

Тази статия е взета от въведението към книгата Hand that Rocks the Cradle.

В годината, в която навърших пет години, майка ми четеше, на нас децата, поредицата "Малка къща в прерията". Така започна четенето на дълга поредица от книги, които тя и татко ни четяха. Картините, които рисувах в ума си докато слушах тези истории и досега украсяват спомените ми от детството. Те ме оформиха.

Искам да ви помогна да започнете да четете на вашите деца.

Защо да четете на децата си?

Книгите разширяват хоризонта. Докато слушат, децата се срещат с повече хора и места, отколкото биха могли през краткото си детство. Седнали удобно на дивана, родителите могат да заведат семейството си на "Пътешествие около света за 80 дни" с Жул Верн.

Добрите книги обучават характера. В "Оливър Туист", Чарлз Дикенс описва различни злодеи като ги противопоставя на невинното бездомно дете Оливър, отвлечено от Фейджин - учителят на деца крадци. Авторите учат на добри качества като ги противопоставят на лошите. Децата научават добри ценности като любопитство, любов и приключение.

Разбирането чрез слушане идва преди разбирането чрез четене. Децата се научават да разбират идеи и понятия и да извличат изводи от историите, които слушат. Децата, на които се четат книги, имат по-добри езикови умения - по-богат речник и по-добри способности за запомняне и възпроизвеждане на последователна история. Те по-рано се научават да четат по-трудни книги.

Четенето учи на писане. Слушането на "Паяжината на Шарлот" от Е.Б. Уайт отпечатва стила му в паметта на детето.  Добрите книги са произведения на велики умове. Докато ги слушат, децата научават как звучи доброто писане.

Историите учат и на история. Книгата "Червеното огнивче" (Scarlet Pimpernel) ме подтикна да науча за Франция и революцията. Това ме отведе до Наполеон, а по-късно и до изгубения Луи XVII. "Men of Iron" на Хауърд Пайл учи повече за средновековния живот отколкото кой да е учебник. Историята е нещо, което трябва да се преживее, което става с четенето и слушането на истории.

Четенето на глас изгражда семейни връзки. Беше толкова приятно и успокояващо да седя удобно до мама във ветровит зимен ден, докато тя ни четеше "Алхамбра" на Ървинг. Спомням си как цялото ни семейство слушаше със затаен дъх докато татко четеше "The Wreck of the Grosvenor" на Ръсел. Всеки път когато татко ни питаше дали да спре, ние му извиквахме да продължи.

Как да четете на глас?

Майка ми ни четеше следобед, след като бяхме свършили с ученето. Тя използваше четенето на глас като награда. Беше ни помолила да сме тихи, но можехме да си играем с играчките или да рисуваме.

Искаше да я питаме, ако не разбираме нещо. Понякога ни задаваше въпроси, за да види дали разбираме. Понякога, в края на главата, ни караше да й преразкажем какво сме чули.

Майка ни четеше около един-два часа, в зависимост от това кога се измори. Понякога продължавахме да преживяваме една изключително интересна история през целия следобед. Като ни показваше любовта си към четенето, мама запали тази любов и у нас.

Татко ни четеше от различна книга преди лягане. Той четеше повече приключенски книги. Има нещо в "Шерлок Холмс" и "Островът на съкровищата", което ги прави подходящи за четене вечер.

Не четете скучни книги. Четете книги, които ентусиазират самите вас. Децата ви също ще ги харесат. Предизвиквайте себе си да четете книги, които считате за трудни. Това е като да тренирате мускулите си за четене. Може да ви се струва, че в началото малките деца не схващат нещо, но подробностите са се запечатали в ума им.

Аудио книгите са прекрасни. Всяко аудио изпълнение добавя глас и чувство към четенето. Нашето семейство си има няколко любими четци. Аудио книгите са добри при семейни пътувания. Ако четенето на глас ви плаши, можете да започнете с аудио книги.

Какви книги да четете?

Какво е "класика"? Ако попитате библиотекарката, тя ще ви каже, че класика са книгите, издържали изпита на времето. (Някои хора ги бъркат с древната гръцка и римска литература.) За мен класически книги са тези, които са намерили път до сърцата и умовете на читатели от няколко поколения. Те са устояли.

Трябва ли да четете само класика? Не. Не всички класически книги са подходящи за деца. А има и добри съвременни книги, които все още не са събрали достатъчно прах, за да бъдат наречени "класика".

Препоръчвам да избягвате леките четива - книги с беден речник и неразвити характери. Примери са поредиците Hardy Boys, Nancy Drew, The Boxcar Children. Бих избягвал и съкратените (преразказани) версии. Ако една книга е достатъчно добра за децата ви, то тогава е достатъчно добра да бъде прочетена с оригиналните думи на автора.

За родители, които никога не са чели на глас на децата си, препоръчвам някои прости истории, които се четат лесно: "Penrod", "The Door in the Wall", "The Matchlock Gun", "Johnny Tremain", "King of the Wind", или "The Wolves of Willoughby Chase".

За родители, които искат да опитат нещо по-трудно, препоръчвам "Hitty: Her First Hundred Years", "Men of Iron",  Ласи, "The Yearling", "Хобит", "Swallows and Amazons" или "Swiss Family Robinson". 

За родители, които наистина искат предизвикателства, препоръчвам "Лунният камък", "Клетниците", "Айвънхоу", "Черната стрела" или "Ben-Hur".

 

Статията е взета оттук.

Категории: Домашно образование, Семейство, Практични насоки