Начало Нашето учене

Нашето учене

Дойде и нашият ред. Хем ми е интересно да споделя как са „нещата при нас“, хем се притеснявах от идването на момента, в който Петър ще ме помоли да напиша и нашата история. Ето, сега следва точно това. И както с други неща – захващам се и с това, не знаейки точно какво ще излезе изпод „клавиатурата ми“, но го правя с желание и влагам сърцето си.

Същото се случва и с нашето Учене у дома. Не го наричам „училище“, защото това е едно ограничаващо понятие понякога . . . та целият живот ни учи, навсякъде около нас нещата се променят и динамиката е наша спътница. И така - нашето „учене“ е подобно и на тази история, и на други моменти в живота ни – не знам какво ни очаква, и с какво ще се сблъскаме, но ние сме тук и сега, и го правим. И ни се получава доста добре!

Началото не знам точно кога се „случи“. И двамата родители сме висшисти, продукти на стандартната образователна система, като никога нито тя, нито ние сме имали проблеми с нея. Уви, все си мислех, че нещата нещо не са много смислени (особено моментите, в които слушах учителката да ми разказва нещо, и на другия ден ѝ го разказвах аз – при мен „проблемът“ често бе, че аз внимавам в час, запомням добре и мога да кажа и разкажа всичко, т.е. имаше твърде мнооого загубено време, но . . .)

И така, първото ни дете се появи и аз започнах да чета – още по време на бременността, за раждане, възпитание, отглеждане. Аз съм от породата „обичам да чета МНОГО“ – всички списания за бременни, които излизаха, почти всички книги за бременни от книжарницата, която посещавам, както и литература от приятели. По това време следвах, правех магистратурата си по психология. Така че в рамките на няколко месеца – от нищо неразбираща, бях подготвена с това кое е за мен, и кое не. Избрахме „пътя“ на привързаното родителство, като основното при него е уважение нуждите на детето (от сън, храна, време заедно и т.н.) и не на последно място – близост с детето. Това, разбира се, го има в почти всички семейства, и е чудесно, но ние си дадохме сметка, че това е нещо повече, то е начин на живот. Да бъдеш заедно с детето си, или още по-добре – заедно всички да изкарваме деня си – може би е мечта, но е възможна. И при нас стана.