Начало Как да избягаш от капана на системата?

Как да избягаш от капана на системата?

Така изглеждаше животът на нашите родители. 

Така минава животът на нашето поколение.

Какво очаква децата ни?

СИСТЕМАТА

В началото се започва с детските ясли и градини. Откъсват те от всичко, което обичаш и те пращат на непознато място. Болка, рев, плач, обида, а после свикваш. Времето отдавна е минало и вече почти нищо не си спомняш, освен липсата на спомени със своето собствено семейство. Това са предварителните кръгове на системата. Тяхната работа е да те подготвят психически за това, което те очаква.

Първи кръг

После следва училището. В началото отиваш с желание. Покрай оскъдните контакти с възрастните около теб обикновено си набрал достатъчно инерция и знанието те привлича. За жалост, така е само в началото. Скоро започваш да мислиш, че щом имаш шест, значи знаеш. Ако си все още любознателен, продължаваш да четеш, макар и да осъзнаваш с огорчение, че имаш същата оценка като другия, който знае много по-малко от теб. Така постепенно идва прозрението, че можеш да имаш шест и без много да знаеш. Ако не си от малцината щастливци, които обичат да учат въпреки всичко, почваш да хитруваш и интересът ти към знанието постепенно атрофира. Системата започва да те побеждава, а ти почваш да виждаш света през нейните очи.

Към края на първия кръг обикновено си вече леш. Твърдиш, че си пораснал, че си вече голям, а на практика си овладял пороците на възрастните или по-скоро те са те овладели. С производителната част от живота на големите хора имаш толкова общо, колкото да вземаш пари от тях, за да си плащаш развлеченията.

Втори кръг

После идва кратко осъзнаване. Дванадесет години подготовка за живота, а като свършат, разбираш, че обикновено не можеш да се справяш сам. Повечето продължават, като учат висше образование – причини много, но най-вече, за да се продължи ходенето на училище. Въпрос на навик. Иначе трябва да се прави нещо, но на този етап малцина знаят какво да правят.

В университета цинизмът продължава. Морални развалини ти преподават морално остарели неща. Добрите преподаватели са рядкост. А сред студентите се носят не толкова идеи, колкото алкохолни изпарения. Обикновено някъде през тези години срещаш човека, на който искаш да посветиш живота си.

Миг на проблясък: семейството

„Не е добре за човека да бъде сам” – казва Бог. Хората, вярващи или невярващи, потвърждават тези думи, защото по това време на живота си неистово търсят да намерят любим, съюзник, другар, помощник или както пише на официалните документи – брачен партньор. И ако успеят да намерят такъв, това ще им остане най-хубавото нещо в живота. Семейството е съществувало преди системата и не е толкова лесно за системата да го елиминира. Преките конфликти обикновено са губещи за нея. Затова тя подхожда отдалече и действа подмолно. Системата, обаче, има един голям коз пред семейството – тя разполага с хората преди да влязат във възрастта, когато се събират на семейства и се стреми да го използва максимално. Подлага ги на такъв интензивен натиск, че да им избие от главата и от сърцето всякакво желание за семейство, за посвещение, вярност и преданост.

Но все пак има и по-висша сила от системата. Човек не е създаден да живее сам и затова се жени. После идват децата.

Настава изключително рисково време за системата. Време, когато тя, или трябва да овладее нещата радикално, или рискува да загуби. Има връзки между хората, които се рушат трудно, дори и от най-страшните системи. Една такава връзка е любовта между мъжа и жената. Друга такава връзка е любовта между майката, бащата и децата. Децата са опасни за системата, защото могат да провокират в родителите си идеи и стремежи, които да са враждебни и вредни за системата, но самата тя се нуждае от деца и затова понася риска, макар и през зъби.

Основната й стратегия в този период е да тласне вече създаденото семейство с вече родените деца в посока, която ще ги вкара безвъзвратно в същата тази система. Децата – в подготвителния кръг, за да не пречат на родителите, докато те продължават уверено в Третия кръг от системата.

Трети кръг

Основните постулати за родителите тук са: да бачкат и да плащат осигуровки, за да имат един ден пенсия. След школото, университета и казармата най-важното нещо за един човек, според системата, е да започне да трупа стаж. Досега тя е похарчила (уж) за него пари и сега очаква да си ги вземе, с лихвите даже. Поставя на един дълъг прът пред него примамката на пенсията, яхва го на гърба и започва да го пришпорва. И да го дои също – но така го дои, че освен млякото му изпива и кръвта.

През този период връзките между родителите и децата се подлагат на такъв натиск, че е чудно, как въобще оцеляват. Родителите дават децата си на системата, за да ги гледа, докато те работят, за да издържат същата тази система. Прилича на ситуация със заложници. В далечното минало победителите са вземали заложници от победените, за да гарантират, че последните ще си изпълняват ангажиментите по наложения договор. Само че днес родителите доброволно си дават децата за заложници на системата. Ако стане нещо хубаво от децата (все пак има сила, която е по-висша от нея), тогава системата обира славата: „Възпитаниците на нашата родна образователна система обраха златните медали…” Ако децата се провалят в същата тази система, негативите обират родителите, не са ги били възпитали. Системата винаги е извън подозрение.

Някъде през тези години в много хора атрофира родителското чувство. Децата стават бреме и ако системата има временни трудности с организацията на началните кръгове, родителите започват да протестират, че няма кой да им гледа децата. Системата тържествува. Трудностите са оперативни. Но нейните цели за родителите и за децата им са постигнати. От сега нататък тя разполага с тях до края на живота им.

Четвърти кръг

Стажът е вече натрупан и хората очакват пенсия. Цял живот са работили усърдно, пожертвали са скъпи за тях неща, за да натрупат прословутия стаж, системата им е взела цяло състояние като осигуровки и сега очакват заслужена почивка. А за системата те са вече в графа „разходи”. От тях нищо повече не може да се вземе. Те стават бреме. И много скоро хората разбират това.

Първият шок е размерът на пенсията. Системата никак не е щедра. Робите осъзнават, че с тези пари няма да могат да си позволят същия стандарт на живот, който са имали досега.

Освен това системата се е усъвършенствала. Преди тя обираше всичко, но робите не носеха никакъв риск. Сега тя е намалила значителна част от разходите си, и рискът, и напрежението на живота са техни, докато лъвският пай от спечеленото е на системата. По този начин точно когато робите станат безпомощни и се нуждаят най-много от грижи и разходи по тях, откриват, че са оставени сами на себе си. Това е вторият шок.

Такъв беше животът на нашите родители. Такъв е животът и на нашето поколение. Това ли искаме за децата ни?

КАК ДА ИЗБЯГАМЕ ОТ СИСТЕМАТА

Системата е внушителна и на мнозина изглежда невъзможно да се преборят с нея. Но тя не е всемогъща. Тя не знае всичко. И, да не забравяме, има сила, която е по-висша от нея.

Така че има начини, по които да избягаш.

Ако си дете и родителите ти са верни почитатели на системата, нямаш много възможности сега, освен да се подготвяш самостоятелно, да четеш, за да не станеш пленник на посредствеността, с която системата обгръща твоите връстници. Учи езици, чети книги; ако можеш, намери си работа в свободното време, за да усетиш реалния живот. Не се впечатлявай от преходни неща като поредния чалгаджия. След пет години никой няма да си спомня нищо, нито за него, нито за феновете му, които са заприличали като него. Прекарвай повече време с родителите си, учи се от техните грешки.

Ако си вече пълнолетен, виж възможностите, които съществуват за теб. Един от начините да избягаш от системата е да емигрираш от нея. Ако избираш това, тогава емигрирай млад, за да натрупаш опит, спестявания и контакти преди да станеш семеен с деца около себе си. Защото после ще ти бъде по-трудно, понеже където и да отидеш, рискуваш да станеш заложник на някоя друга система. А някои системи са по-жестоки и от българската.

Ако си в чудната възраст между 20 и 25 години, намери си човек, с който да желаеш да остарееш заедно, ожени се за него, и му бъди верен. Не се хващай на модата, че бракът е остарял. Животът е устроен така, че ще се нуждаеш от помощник, за да не прегориш преждевременно.

Когато дойде детето, му посвети важно време от живота си. Не го пускай на градина, колкото и да ти казват, че било много хубаво. Ако беше много хубаво, децата нямаше да плачат, когато ги оставят за първи път там. Сега е времето жената да пренареди приоритетите си. Майчинството е достойно звание, което носи много щастие и удовлетворение. Да родиш и да възпиташ деца е работа, и е реализация. Не гледай на децата като на бреме, което ти пречи да работиш. Вместо това вложи времето си да възпиташ детето си, да играеш с него, да го научиш на нещата, които ти можеш да правиш, да му четеш от любимите си приказки, да посетиш заедно с него любимите си места, да му помогнеш да преоткрие света през твоите очи. А ако искаш да му дадеш най-доброто от себе си, роди му братя и сестри, за да разбере от личен опит какво означават думите „брат”, „сестра”, „братство”, „братска любов”.

После идва важният момент с образованието. Тук системата изглежда непобедима и неизбежна, но не е.
Ти можеш да му дадеш много повече знания, много повече умения, можеш да му осигуриш много повече социален опит и всичко това на много по-ниска цена. Обучавай го в къщи. Не възпирай интереса му и любознателността му, понеже после нямало да му бъде интересно в училище. Училищата затъпяват децата. Ти не затъпявай своето. Вместо скъпи пластмасови боклуци му купувай хубави книги. Научи го да чете. Ако не го възпираш, към седмата си година то ще знае и ще може много повече от връстниците си. Тогава, какво да правиш? Ами просто продължи със започнатото. Обучавай го в къщи и ще му дадеш много по-добро образование. А отъпканите пътеки остави за пленниците на системата.

Ще попиташ: Ами пари?

Пари се печелят, време се губи. Затова не си губи времето като млад, за да харчиш напразно парите на родителите си, ами почни да печелиш и да трупаш опит и контакти колкото се може повече. Децата искат разходи, личната суета обаче иска още повече разходи, а системата изисква най-много. Позволи на децата ти да те научат как да бъдеш по-производителен. Не им отнемай времето, което им дължиш, за да го даваш на системата. Подреди си правилно приоритетите и тогава ще ти се отворят очите за другите възможности, ще придобиеш смелост да рискуваш. Човек има много способности и възможности, просто трябва да ги фокусира в правилната посока. Ходенето на работа за триста лева заплата, за да трупаш стаж не е правилната посока. Използвай разумно времето си, докато си млад, за да придобиеш умения, които ще те направят по-производителен на пазара.

Ами безплатният обяд?

Има някои неща, които робите не обичат да правят и те са: носенето на риск, поемането на отговорност и неизвестността. Склонни са да понасят всякакви гаври и унижения, да работят безспир, стига да знаят, че ги очаква безплатен обяд. На тези, които питат най-напред дали ще имат право на безплатни учебници, ако си обучават децата вкъщи, ще им препоръчам да си стоят в системата. Системата е за хора с робски манталитет и хората с робски манталитет се чувстват най-щастливи, когато са в система. Тези хора са мотивирани от идеята да получат максимално безплатни обеди от системата, срещу минимални вноски от тях във въпросната система, въпреки че безплатният обяд означава ограничено меню и снижаване на качеството на храната.

Също, ако четенето на книги не е нещо, с което да се похвалите, може би е по-добре да не излизате от системата. Свободата означава да мислиш самостоятелно с главата си, а това умение се култивира с четене и разсъждаване. Освен това ако вие не четете книги, как ще вдъхнете в децата си любов към четенето?

Ами социализирането? Е, какво, притеснявате се, че ще откъснете децата си от онази среда, която и без друго не ви харесва? Запишете ги на спорт да каляват характера си, взимайте ги със себе си, когато имате работа с хора. Нека да видят реалния живот, а не измисления свят на държавното училище.

А какви са ползите да излезеш извън системата?

Много: Свобода, време, успешни деца.

Най-напред, слагаш край на страничните разходи, които системата постоянно генерира на твоето семейство. Вече няма как да те изнудват градините и училищата за пари, вменявайки ти чувство на вина и дълг за поддържането на техния сграден фонд. Спестяваш и някои други странични разходи от нематериален характер, като стреса, униженията и социалните опасности на лошата среда. Няма повече учителски тормоз, който да отблъсква децата ти от учебните предмети.

Второ, успяваш да предадеш ценностите си на децата и да ги възпиташ на добродетелите, които тачиш, без да ти пречат съвременните тенденции на политическата конюнктура. Ако искаш вероучение – обучаваш децата на Закон Божи, без да се налага да чакаш някой отгоре да ти разреши и да ти даде учебник. Имаш свободата да ги научиш на това, което вярваш.

Трето, успяваш да обединиш семейството си и да формираш вътрешно семеен климат, който да не се диктува от външни фактори. Развиваш добри отношения с децата си. Те са на твое разположение, както и ти на тяхно. Не се налага да молиш някой, за да вземеш децата си на екскурзия. Децата вече не ти казват какво трябва да направиш ТИ, понеже госпожата казала така. Не се налага да харчиш излишни пари, за да компенсираш самочувствието на децата си с дрехи и аксесоари, които са в момента на мода сред връстниците им. Организираш бюджета си според семейните си приоритети, а не според приоритетите на чужда институция.

Четвърто, даваш на децата си по-добра обща култура и академична основа. Речниковият им запас се формира от разговорите с възрастни и четенето на книги, и общуване с връстници в подбрана среда, а не от общуване с връстници в неконтролирана среда, на които речникът се състои от жаргон, псувни и цинизми. Ученето става начин на живот. Можеш да подбираш учебните помагала, за да отговарят на интересите на децата ти, използваш методи според техния стил на учене. Запазваш и увеличаваш интелектуалния капитал, решаваш радикално проблема със затъпяването.

Пето, предпазваш децата от огромни рискове. Няма наркотици. Уличният жаргон не влиза в твоя дом. „Яко” и „тъпо” си запазват смисъла на „здраво” и „противоположното на остро”. Решаваш от раз проблема с насилието сред децата. Възпитаваш го на самоконтрол и отговорност. Не се налага да отучваш децата си от лошите навици, придобити в училище.

И шесто, научаваш децата да бъдат свободни хора. Помагаш им да намерят своите силни качества и таланти, и да ги използват максимално. Слагаш край на тази инфантилност и нереалност, която се шири в училищата. Помагаш им да осъзнаят, че свободата да правиш каквото искаш означава също да си плащаш сам сметките.

Ами ако се проваля?

Напълно е възможно да се провалиш, но честно казано ще трябва доста да се постараеш в провалянето, за да насмогнеш на провала на системата. Оставането в системата е сигурен провал. Излизането от нея може да ти донесе успех, а може и да не успееш. Но си струва да опиташ. Всичко, което можеш да изгубиш, и без друго не си струва да бъде запазено. А това, което можеш да спечелиш, си струва да се бориш за него.

Затова, желая ти успех! Казват, че вероятността от провал е най-сигурният фактор да успееш.

Категории: Домашно образование, Свобода и образование, Семейство, Държава, Общество, Практични насоки