Начало Домашното училище на Господинови, синове и дъщеря

Домашното училище на Господинови, синове и дъщеря

Ето я и нашата история:

Точно преди 10 години, горе-долу по това време на годината, четях книгата на Джеймс Добсън „Смелостта да възпитаваш“. Съвсем бегло се споменаваше за деца, които са обучавани вкъщи и не посещават училище. Тогава имахме само 2 деца (сега вече са четири, благодарим на Бог за милостта Му). Най-големият ни син ходеше на градина като всички, беше във втора група (т.е. на 4 г.). Вторият ни син беше на една година. Бях все още в майчинство и имах много време да чета, докато едното дете е на градина, а другото спи. Стана ми много интересно как така може да не се ходи на училище. Написах в Google „ Домашно обучение“ и се започна великото четене. Изчетох всички статии по въпроса от Петър Порумбачанов, Магдалена Соколова и каквото друго намерих по темата на български език. Започнах кореспонденция с Маги, която беше много вдъхновяваща и насърчителна за мен.

Междувременно обсъждахме със съпруга ми почти ежедневно какво ново съм прочела и научила за домашното обучение. Като ученик му е попаднала информация, че в Австралия поради големите разстояния, някои деца не ходят на училище, а учат вкъщи. Размишленията му на тази тема бяха все още ярки и граничещи с мечта. Но децата бяха малки и не бързахме да вземем решение. Бяхме спокойни, че всичко е наред с големия ни син в детската градина, и просто се информирахме за алтернативните образователни форми. Цяла година четох статии на тема „Домашно обучение“. Като изчетох всичко на български език, проверих какво пише по въпроса на полски и руски. През лятото Гого не ходеше на градина, за да можем да водим децата на плаж, на по-дълго гостуване при баба и дядо в Северна България и защото през юни, юли и август в градината няма учебни занятия.

Нашата цел беше Гого да е на градина, за да научава нови неща. Междувременно той завърши трета група и имаше за първи път тържество за края на учебната година. Отидохме настроени празнично с цветя и с големи очаквания. Спомням си, че Златко (съпругът ми) дори се освободи от работа и си дойде по-рано, за да може да присъства на дългоочаквания спектакъл. Много се вълнувахме. Няма да се впускам в подробности за нравствените поуки. По време на тържеството започнахме да се споглеждаме тревожно, питащо и объркано. Подарихме си цветята, благодарихме на госпожите и си тръгнахме мълчаливи и замислени.

И през това лято Гого не ходеше на градина, поради сборните групи, и за да разполагаме свободно със семейното си време. После имаше ремонт и чак през декември градината имаше готовност да поеме всички деца. Дотогава решението ни вече бе узряло. Първоначално искахме да закупим комплект на CLASS и да обучаваме децата си по американската дистанционна програма, но не бяхме уверени в нивото на английския си език.

Ходихме на конференцията на Асоциацията за домашно образование, когато се проведе в Силистра, през 2010-та. Беше много полезно време. Лекциите, които чухме и разговорите с родители, които от няколко години вече вървяха по този път с децата си, потвърдиха решението ни. И въпреки това, в началото си беше голям страх, дали ще се справим. Носим отговорност за децата, цялата организация на учебния процес е къртовски труд и гълта страшно много време и средства. Така треперех да не се провалим, че от престараване в 1-ви клас свършихме учебника по математика през февруари. Казах си: „Майко мила, каква загуба на време е тогава това, което се прави в училищата!?“

В първи клас Гого се яви на математическо състезание. Участниците бяха 600, от тях на първо място се класираха 22 деца и сред тях беше и Гого. За нас това беше голяма награда и много полезно сверяване на часовника. Успокоихме се, че се справяме и натоварихме обучението, като го записахме на пиано. По неговите стъпки тръгна и брат му Стефан. За да проверим уменията им по музика, през 2013-та година, заведохме момчетата на 13-тия национален музикален конкурс „Милчо Петров“ в Пловдив. Останахме изключително доволни от постиженията им. Децата имаха възможността да премерят сили с връстниците си и да прекарат цял ден потопени в красивата, музикална, почти аристократична среда на читалище „Шалом Алейхем“. Гого спечели трето място в неговата възраст, а Стефчо получи поощрителна награда в своята. На следващата година заведохме още деца от Музикалната ни школа, която открихме преди 6 години. Те се представиха блестящо! Ежегодно организираме по 3 концерта – Великденски, Рождествен и продукция в края на учебната година. Родители на деца, които идваха на пиано попитаха дали не може да организираме и уроци по английски език. Речено-сторено! След това започнахме и уроците по математика. По този начин домашното училище започна да излиза извън домът ни.

Вторият ни син още на 5 годишна възраст започна да съчинява истории. Заведох го в едно читалище при известна поетеса (по препоръка на друг поет – наш приятел), за да му помогне да развие писателската си дарба. Веднъж докато се ровех в интернет за интересни материали, ми попадна обява на Полския Институт за детски разказ, приказка, рисунка. Изпратих на минутата приказките, които беше писал . . . и спечели. Изпратиха му като награда книгата на Януш Корчак „Крал Матиуш Първи“, която с удоволствие четохме по време на семейните литературни часове. Докато пиша това, той съчинява поредната си история.

След няколко години ги записахме на баскетбол. Ходиха на тренировки 2 години по 2 пъти седмично. Тази година взехме решение баскетболът да отпадне от програмата, за да насмогнат с останалите дейности. Съпругът ми ги научи да карат колело, ролери, ски, кола, бус... Инвестира в тях страшно много време и им дари безусловна любов. Специално се научи да кара ролери и ски, за да могат да карат заедно. Имаме най-добрия директор! :-)

Докато бяха по-малки им четяхме много на глас – приказки, художествени книги, детски Библии. Самите ние обичаме да четем, а и бяхме прочели, че дори след като децата се научат да четат, е много полезно да им се чете на глас. Това бяха едни задушевни и запомнени завинаги, съкровени семейни преживявания. Момчетата ни четат с удоволствие и страст, често по стотици страници дневно (а понякога и през нощта). И до сега продължаваме да четем семейно почти всяка вечер, но вече истинската Библия. Често си разменяме книги помежду си. Понякога със Златко прочитаме някоя от техните книги, за да проверим какво разбират от прочетеното и после си говорим с тях за това, което ни вълнува във връзка с книгата. Много ги обичаме и много се молим за тях! Като всички родители искаме най-доброто за децата си. Открихме колко е забавно, интересно, вълнуващо и обогатяващо да учим заедно с децата си.

Ресурси дал Бог – енциклопедии, безплатни и платени образователни сайтове в интернет, колкото щеш. Само да ти се учи! Стараем се да ходим няколко пъти годишно на екскурзии из прекрасната ни Родина и поне веднъж на гости в чужбина. Сега Гого е на 14, Стефчо на 11. През 2010 г. претърпях животоспасяваща операция, изгубвайки едно дете. В следствие на това, шансовете да имаме още деца бяха 50 на 50, а дори и да имахме, вероятността да се случи същото бе отново 50%. Но Бог се смили над нас и ни подари още две прекрасни дечица – Данаил на 4 и половина и Ирена на 2 и половина години. С появата на третото и четвъртото дете се наложиха организационни промени. Бях свикнала да прекарвам часове с Гого до пианото или над учебниците, но съм благодарна, че разрастването на семейството изгради в синовете ни самостоятелност и дисциплина. Майка ми се притече на помощ и 2 години и половина ни беше безценен помощник в бизнеса (пое моите задължения плюс още допълнителни, тъй като бизнесът се беше разраснал пропорционално с броя деца), в къщната работа и с малките деца. След като тя замина за родната си държава, а и преди това, въведохме графици, дежурства и разпределение на основните домакински задължения, които функционират успешно и до днес. Не е лесно, нито леко. Практическата работа, която ежедневно се извършва, сякаш няма край. Отговорността тежи страшно много. Но за нас това е правилният път, защото осъзнахме преди 10 г. , че никой страничен човек не може да обича децата ни повече от нас самите и да се погрижи в резултат на това адекватно за възпитанието им, обучението им, отглеждането им. Избягваме да убеждаваме хората да избират този вариант, защото не е за всеки. Укрепнахме и за двете малки деца може би ще изберем първоначално набелязания вариант.

Срещите с други хоумскулващи родители са безценни. Дори и да са само интерактивни пак са полезни. През 2016-та година бяхме на Конференцията на Асоциацията за домашно образование, която се проведе в Трявна. Този път с нас беше и сестра ми, която изключително успешно развива способностите на сина си. На 3-4 годишна възраст малкия пееше на 3 езика. Сега е на четири и половина и вече срича на полски. Присъстваха доста нови хора. Много се зарадвахме, че броят на отговорните и смели родители расте.

Това е накратко и съкратено по академичната част. Накрая, няколко думи за сърцевината на всичко, което ни движи във вземането на каквито и да било решения, включително и на това за домашното обучение. От 15 години аз и съпругът ми сме християни. До ден днешен се наслаждаваме на Божията благодат в нашия живот. Падаме, ставаме, поправяме се и продължаваме с Божия помощ. Още тогава, преди близо 15 години, бяхме много впечатлени от едно семейство с 5 деца. Възпитани, спретнати, талантливи, за пример във всичко! Пожелахме си да успеем да възпитаме така успешно и нашите деца един ден. Като стигнахме до избора училище или домашно обучение вече бяхме наясно, че времената са се променили много. Когато аз и Златко бяхме ученици, не сме имали никакви проблеми. Не гледаме критично и неодобрително към училищните си години. При все това бяхме наясно, че няма как да осъществим целите си, ако децата ни са около 10 часа дневно в среда, която не споделя нашите ценности. В момента, в който се изправихме пред дилемата: душите на децата ни или общоприетата матрица, без никакво колебание избрахме душите им. 

Категории: Домашно образование, Религия и образование, Свобода и образование, Семейство, Държава, Общество, Практични насоки