Как да учите бързо и ефективно думи на чужд език
Лука Лампариело, експерт в областта на лингвистиката, прекарал голяма част от живота си в изучаване и преподаване на чужди езици, описва 5 основни принципа за изучаване и използване на нови думи бързо и ефективно.
Често ни се натрапва, че децата учат по-лесно чужди езици от възрастните. Стотици продукти за изучаване на езици претендират, че предлагат методи, по които се учи лесно, както учи дете. Под това изявление се подразбира, че децата учат естествено и с минимално съзнателно усилие. Това е привлекателна възможност за начинаещите езиковеди, но всъщност желателно ли е да се учи като дете?
Не трябва да подценяваме възрастните, които са решили да изучават чужд език. Едно дете става напълно функционално лингвистично за около шест години (без специализиран речник), а един възрастен човек, с потенциал да се възползва едновременно от изричните (съзнателните) и косвените (подсъзнателните) знания – е способен да достигне напреднало ниво на комуникация за не повече от година. Може би това звучи самонадеяно, но аз съм живо доказателство за това; към момента владея 11 езика на различно ниво (средно или напреднало) – а повечето от тях ги научих като възрастен.
За мен, ключът за научването на толкова езици се съдържа в разбирането, как да придобивам знания, чрез комбинирането на двата метода, използвани от децата и възрастните: Косвеното умение, предпочитано при децата и изричното придобиване на знания, предпочитано от възрастните. Можем да използваме най-доброто от тези два учебни метода, като се придържаме към долните 5 принципа, когато изучаваме чужд език. Придържам се към тези принципи религиозно (понеже работят), когато изучавам нов език:
1. Селекция
Когато сте изправени пред изучаването на нови думи, важно е да научите как да подбирате лексиката, така че да е най-интересна и подходяща за вас. Всеки език притежава стотици хиляди думи, но по-голямата част от тях няма да бъдат практично приложими веднага, когато започвате изучаването им. Умението да филтрирате статичния шум на един език е едно от най-подценените способности, което опитните езиковеди притежават. Повечето езикови учебници съдържат страници, обхващащи теми, като се започне от пазаруване и летене, та се стигне дори до животни в зоологическата градина. Много хора следват тези курсове и учат тези думи неохотно, приемайки го за „част от процеса“. Това е сравнимо с прочитането на един цял вестник, само за да се стигне спортната секция.
Не правете тази грешка. Вместо това изберете най-полезните думи в езика, а след това започнете да разширявате знанията си в посоки отговарящи на нуждите и интересите ви. Обикновено, най-често използваните 3000 думи съставляват 90% от речника, който един местен жител употребява всеки ден.
Вярно, тези хора знаят хиляди думи пръснати в невероятно широк спектър въпроси, но по-голямата част от тези думи са били научени чрез естествен сблъсък с различни теми и ситуации. Както деца, един местен жител се нуждае само от думи, които са или интересни, или нужни в ежедневната комуникация. Другите думи се научават по-късно, когато интересите на човека станат по-специализирани и с повече нюанси. Дори тогава, те познават само частица от лексиката на майчиния си език. Английският, например, е достигнал един милион думи. Но да бъдем реалисти, кой знае един милион думи? По- точно, на кого му е нужно да знае един милион думи?
Съсредоточете се върху думите, които са ви нужни и бъдете сигурни, че са универсално полезни. Този речник съставлява основата на това, което наричам основна грамотност; термините, които са свързани с всекидневния живот и разговори, подобно на тези глаголи: движа, вървя, спя, искам – и съществителни като: име, къща, кола, град, ръка, легло.
След като преминете през и се запознаете с 3 000-те най-често използвани думи в даден език, научаването на по-непознатите думи е истинското предизвикателство. На това място много хора се сблъскват с така нареченото плато. Тук, започва да им се струва, че не постигат никакъв напредък и не могат да разберат защо.
Една от основните причини за това е факта, че докато речникът ви по даден език се обогатява, става все по-трудно да се намират полезни думи, а дума да не става за запаметяването им. По време на тази фаза е важно да се фокусирате върху думи, които са полезни и важни за вас самите – думи, ползвани у дома, в работата и такива, свързани с интересите ви. Този набор от думи съставлява ядрото на това, което аз наричам лична грамотност. Ако да речем сте биолог, може би ще ви е полезно да научите думи като ген, клетка, синапс или скелет, докато аматьора-историк би научил думи като война, монархия, общество и търговия.
Интересните думи са важен съюзник против забравянето. Ако се съсредоточите върху думи, които носят стойност за вас е много по-малко вероятно да ги забравите в дългосрочен план. Това ви позволява да изградите речника си по прогресивен, структуриран и приятен начин.
2. Асоциация
Разпознаването на полезните думи е ключово в нашия обучителен процес, но ако се опитате да погълнете тези думи при липса на контекст, ще осъзнаете, че впоследствие ви е трудно да ги построявате добре заедно, когато дойде времето да използвате езика активно. Ключът към създаването на този контекст е асоциацията. Асоциацията е процесът, чрез който новата, входяща информация се свързва със старата, вече съществуваща информация. Една частица знание, може да притежава хиляди асоциации, водещи към спомени, емоции, сензорни преживявания и дискретни факти.
Мозъците ни правят това естествено, но също така може да поемем съзнателен контрол над процеса. Нека да вземем под внимание гореспоменатите думи: ген, клетка, синапс, скелет … Ако се опитаме да ги научим сами по себе си, скоро ще ги забравим или ще трябва да ги преговаряме. Но ако научим тези думи в по-обширен контекст, като да речем в изречение, ще сме способни много по-лесно да ги свържем заедно в умовете си. Помислете върху това само за 10 секунди и се опитайте да свържете четирите думи.
Вероятно ще получите нещо такова:
Генитевъздействат върху развитието на такива разнообразни елементи като скелета, мозъчния синапс, дори и индивидуалните клетки.
Всяка от четирите думи сега се намества в контекст, като парчета на пъзел. Вярно, там има и още допълнителна информация, но тъй като се стараем да се съсредоточим само върху четири определени думи, правенето на подобни упражнения ще помогне на паметта.
Подобно упражнение върши работа дори при думи, които нямат очевидна връзка помежду си. Обърнете внимание на следните думи:
Змия, дъска, вечеря, камъче, гробница.
Отначало може да ви се стори трудно, но с упражнение, ще можете да свързвате заедно дори най-различните думи, така че да създавате разбираем разказ или разговор. Точно това упражнение е чудесен начин да подобрите говоренето, асоциирането и въображението си в даден език. Това е ефективен начин да добавите голямо разнообразие от думи към речника си, като в същото време сте сигурни, че всяка дума е част от по-общ контекст.
Просто не забравяйте да упражнявате прогресивно капацитета си за асоцииране. Първо, работете с група думи, между които вече може да се намери общ контекст, като физика или политика, а след това се опитайте да създаде по-сложни връзки между несвързани думи. Колкото повече правите това, толкова по-добри ще ставате.
3. Преговор
Преди повече от един век, един германски психиатър на име Ебингхаус открил, че по принцип ние забравяме информацията по определен, точен механизъм, който той описва като кривата на забравянето. Според този механизъм, когато научим някаква информация, отначало я помним изключително добре, но същата тази памет деградира до нищо само за няколко дни.
Ебингхаус открива, че има начин за справяне с бързия ни механизъм на забравяне. Ако новата информация се преговаря на точно определени интервали от време, започва да става все по-лесно и по-лесно да се помни. След няколко подобни интервала, информацията влиза в дългосрочната памет и най-вероятно ще сте я запомнили завинаги. Така че, без да навлизаме в точните детайли на кривата на забравянето, трябва да бъдете сигурни, че преговаряте редовно и постоянно старата информация, докато в същото време продължавате да научавате нова информация.
4. Съхранение
Древните римляни са имали поговорка: „Verba Volant sed script manent.“
Буквално, „Изговорените думи отлитат, но писаните думи остават“. В основата си, римляните са искали да ни кажат, че за да може информацията да се припомня, първо трябва да бъде записвана или съхранявана в дълготраен или полутраен формат. Това означава, че когато научавате нови думи, трябва да ги записвате някъде, за да може по-късно да ги преговаряте.
Всеки път, когато научите нова, полезна дума или фраза – независимо дали е научена докато говорите с някой, гледате филм или четете книга – просто не забравяйте да запазвате информацията в телефона си или в тефтерче, което държите в джоба си. Така може да преглеждате записаната информация всеки път, когато ви се отвори възможност.
5. Употреба
Последният ключов принцип за ефективно запаметяване на думи е да използвате наученото, участвайки в смислена комуникация.
Изследователите Виктор Буше и Алексис Лефлюр от Монтреалския Университет в Канада са открили, че изговарянето на думи на глас, насочени към друг човек е много по-ефективен начин за научаването им, в сравнение с това да ги повтаряте сами на себе си.
Това сочи към факта, че колкото повече се занимавате активно с други човешки същества, толкова повече ще се развива грамотността и езиковата ви памет. Така че винаги се помъчете да използвате материала, който сте научили с друг жив човек. Това ще помогне на обучението ви по безброй начини и ще ви донесе допълнителен опит, както с нови, така и със стари думи, което ще затвърди дългосрочно знанията ви по конкретния език.
Нека ви дам пример. Да предположим, че сте прочели статия по въпрос, който ви интересува. След като подберете и проверите малкото непознати думи, може по прост и кратък начин да дискутирате въпросите, които разглежда статията, няколко дни по-късно с езиковия ви партньор. Ще видите, колко ефективно ще сте запомнили думите след този кратък разговор.
Заключение
Противно на това, което може би сте научили в училище, езиците не са нещо, което може просто да бъде накълцано и погълнато, като факти в учебник. Езиците са сложен човешки феномен, който изисква използването на изрично и косвено изучаване, за да може да бъде възприето и овладяно. Това е особено важно, когато стане въпрос за научаването на думи, а всеки учащ има потенциално милиони думи, от които да избира. С пет точковата система, която описах накратко по-горе, разполагате с нужните инструменти“
1) Изберете думите, които искате/се нуждаете да научите.
2) Свържете ги с това, което вече знаете.
3) Преговаряйте ги, докато достигнат дългосрочната ви памет.
4) Запишете ги, така че никога да не изгубите наученото.
5) Използвайте ги в смислени човешки разговори и комуникация.
Чрез прилагането на тези принципи, аз, като възрастен, успях да науча над единадесет езика на високо ниво. Вие може също да постигнете това. Като следвате гореспоменатите стъпки, ще употребявате мозъка си по ефикасен и ефективен начин, и ще можете да ускорите ученето си невъобразимо.
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
