Предайте си децата – казва законът!
Правителството одобри промените в закона за образованието, които предвиждат глоби до 2000 лв., за родители, които не осигурят присъствие на децата си в държавните училища. Освен това, децата навършили 5 години, трябва задължително да са в детските градини или училищата от тази есен.
Държавните чиновници, които стоят в дъното на тези промени са безсмислени в своите аргументи или обратното, съвсем последователни и аргументирани. Важното в случая е, че онова, което тези безплодни мозъци се опитват да родят не зависи от тях, а от родителите на същите деца, които трябва да бъдат предадени за „социализация” в държавните „образователни” институции.
Никога не съм очаквал нещо друго от държавната машина. Учудва ме само факта, че децата се изискват на петата година, а не на петия ден. Не се изненадвам, че държавата изисква децата, претендирайки, че тя е единствената институция, която може и има право да обучава децата, но съм озадачен от робската психика на родителите, които предават децата си на държавни грижи.
Държавата е изключително подла и арогантна в своите претенции. Тя е сключила дяволска сделка с родителите, като им заръчва да раждат деца, които да подхранват, с цената на собствения си живот и успех, държавната кръвоносна система. Родителите обичат да получават обещания, които имат етикет „безплатно”. Така „безплатното” държавно образование е разменната монета за бъдещето на децата.
Родителите мислят, че живеят в свободна държава, тогава когато цената на тази „свобода” се измерва в „безплатни” държавни подаяния. Тази „свобода” е най-лесния път към робството. Хората обичат да получават облаги без труд, независимо дали цената е компромис със съвестта или жертване на личната свобода и право да претендираш като родител, че това, което можеш да дадеш на децата си е несравнимо повече от това, което предлага държавата.
Днес, Европа (с малки изключения) желае, образованието 100% да премине в ръцете на държавата. Тя работи упорито по този въпрос вече 150 години. Философията на държавните училища е философията на тоталната държава. Това означава, преди всичко, че образованието е спряло да бъде отговорност на семейството и е станало отговорност на държавата. Дори ако родителите са по-способни от държавата да образоват децата си. Държавата си присвоява правото да определя естеството, обхвата и времето за образование. Така бива унищожено основно право на семейството и е наложен държавен контрол над детето.
Държавните чиновници са изключително некомпетентни и необразовани – до дебилност. Те не биха го признали, противно е на тесногръдието и гордостта им. Защо не могат да прозрат, че когато държавата използва принуда в сферата на образованието, за да изиска присъствие, това е винаги разрушително? Свободата би донесла повече успех, дори за държавните училища, отколкото принудата и заплахата.
Училищата са зависими от държавните пари и макар ненамалените средства за образование и огромната материална база в българските държавни училища, образованието понижава своето ниво. Отговора на чиновниците е: „дайте си децата задължително и в още по-ранна възраст”. Държавното училище смята себе си за единствения път към истината. Това само по себе си е изключителна наглост и презрение към критиците на нарастваща неефективност в държавните училища.
Илюзията на българските политици е, че държавният тоталитаризъм в образованието ще спомогне за интеграцията на някои малцинства, които са вързани за шията на данъкоплатеца. Тази утопия вреди на много интелигентни семейства, които обучават децата си в домовете. Да не говорим, че мерките, които държавните власти предприемат в областта на образованието носят изключително и само вреда. Вместо децентрализация и свобода в образованието, с цел повишаване на конкуренцията, а от там и на качеството, държавните фантазьори предпочитат да действат със заплахи и тотална централизация.
Докато държавата прави жалки опити да „обучи” и „цивилизова” хора, които пряко принудата, ще правят това, което искат, защото нито ще пратят децата си в училищата, нито ще плащат глоби (та те не си плащат дори тока и водата), други хора, напускат завинаги страната, защото не желаят да са роби на една безумна и безсмислена тоталитарна система. Докато държавата тъпче семействата и техните естествени права, живителната кръв на нацията ще става все по-блудкава и бледа, защото хората, които обичат свободата и желаят да се грижат сами за собственото си благополучие и това на поколенията след тях, ще правят история . . . но не и в България.
Предайте си децата – казва законът или си намерете държава с друг закон.
