Начало След семинарно

След семинарно

На 11-ти юни, в конферентен център „Тракия“, се проведе семинар, организиран от „Асоциация за домашно образование“, на тема: „Битие на домашното образование“. Присъстващите семейства имаха щастието да се насладят на чудесните лекции и общение. Говорители бяха три майки, обучаващи децата си в домовете и двама домашни ученици.

Лекторската част от събитието бе открита от Радослава Петкова, майка на трима домашни ученици,която говори по важни въпроси, свързани с мисията на семейството, като най-важната институция в процеса на образование. Тенденциите в съвременното ни общество са свързани с изземването на семейните функции, по отношение на възпитанието и образованието на децата. Все повече от младите хора днес гледат на брака като отживелица и не могат да оценят факта, че децата са скъпоценен дар, за който ни е поверено да се грижим.

Радослава обясни какви са страховете на семействата, свързани с поемането на отговорността в обучението. Може ли родителят да образова сам своите деца, ако не е „професионалист“, трябва ли да се съмняваме в способностите си да отгледаме сами децата си, липсва ли ни компетентност да бъдем родители, кой ни пречи да вземаме адекватни решения, можем ли да бъдем вдъхновяваш пример за хората около нас? Тези и много други важни въпроси намериха отговор в лекцията на Радослава.

Втората лекция бе на Живка Порумбачанова, майка на 4 деца, учещи у дома. Темата на Живка бе свързана с мотивацията за учене на децата. От лекцията ѝ научихме, че децата са уникални, защото различни. Да разберем децата си е път към успешното им образование. Това е свързано с търпение от страна на родителите, които трябва да насърчават уникалния детски талант, а не да го унищожават, следвайки формулите и матриците на „експертите“. Никой не познава и никой не обича децата повече от техните родители, а това е предимство, което ни дава инструментите за пътят към успешното образование.

Децата нямат естествен стремеж към трудолюбие, но това се учи. Ако родителите са нехайни и не обръщат специално и ежедневно внимание на децата си, няма да ги екипират успешно за живота им на възрастни. Да си посветен родител, означава да разпознаваш позитивната или негативна нагласа на децата към ученето и да предприемаш внимателни и отмерени стъпки към стимулиране на учебния процес. Децата приемат информацията по различен начин и трябва да открием стила на учене на всяко дете, за да му предоставим ресурсите, които ще го мотивират, насърчат и улеснят в стремежът му към познание.

Третата майка сред лекторите бе Корнелия Хараланова, която е жив пример затова, как майка, обучаваща двете си деца у дома, може да е и успешен предприемач, допринасящ активно за попълнения в семейния бюджет. Корнелия ни доказа, че всички имаме таланти, които не трябва да се страхуваме да развиваме. Ако организираме добре времето си, ще можем да обучаваме децата си и едновременно да работим. Едно хоби, както в нейният случай, може да се превърне в постоянно и доходоносно занимание.

Трябва да сме смели и предприемчиви, да не се отказваме, докато не открием онази работа, която ни приляга, носи ни удоволствие и постоянни доходи. Примерът на работещите от дома майки е заразителен за децата. Те се въвличат неусетно в творчески процес, който изгражда у тях трудова етика и навици, които ще им бъдат от полза през целия живот. Когато искате да научите децата на постоянство, дисциплина и труд, няма по-добър вариант от личния пример.

Последните две лекции бяха на двама мъже, учили в домовете си. Георги и Дариел са на по 20 години и никога не са прекрачвали прага на държавното училище. Не са чували училищен звънец и не знаят какво е междучасие. За сметка на това, са изпълнени с амбиции млади хора, които имат ясна визия за своето бъдеще.

Георги обича литературата и езиците. Желае да продължи обучението си в университет, където да изучава лингвистика и литература. Страстта му към книгите е пословична – чете постоянно и всичко, което му попадне. Разказа ни, че когато е бил 8 годишен, е прочел 13 хиляди страници класическа литература. До днес тези страници са стотици хиляди, а да чете по книга на ден за него е естествено и нормално. Учудва се от факта, че връстниците му не обичат книгите и смята, че държавното училище им е попречило да открият силата на писаното слово и да развият любов към него.

Георги ни разказа за годините прекарани в дома – години на обучение и екипиране за самостоятелният му живот. Той изтъкна изключително важната роля на родителите през тези години – роля, която не би могла да бъде заета от никой образователен чиновник. Неговото мнение е, че образованието е неразделна част от реалния живот и не можем да го разглеждаме като нещо отделно в битието ни. Освен това, Георги ни каза, че за изграждането на одобрен характер у един млад човек, няма нищо по-ценно от това някой да разчита на теб, като ти възлага отговорни задачи, които те учат на принципи като трудолюбие и всеотдайност.

Другият домашен ученик, Дариел Кремов, се включи по Skype от САЩ, където бе, по време на семинара ни, за да участва в конгрес на компанията Google. Интересният разказ на Дариел за неговият живот на домашен ученик впечатли присъстващите. Родителите на Дариел са показателен пример за това, как можем да открием талантът на своите деца и да ги насърчим да го развиват. Днес Дариел е ментор в състезания на Google и реализирал се млад човек, работещ в българска IT компания.

Дариел каза пред аудиторията в залата: „Не бива да се подценява колко ценно е семейството, защото с каквото и да се захване човек, първо зад него застава семейството, което му предоставя упора, която никой друг не може да замести“.  Дариел ни разказа, че пътят към успешната реализация преминава през упоритият труд и чиракуването. Той препоръча на по-малките домашни ученици да търсят възможност за стажуване във фирми, за да се запознаят с реалния труд. Каза им още, че от личен опит е разбрал, че днес работодателите не търсят дипломи, а умения и самият той се е доказал във фирмата, в която работи, показвайки възможностите си на принципен и можещ човек.

След края на лекциите, всички присъстващи имаха възможност да споделят един на друг своят опит. Да потърсят мнение за различни практики и да се консултират по отношение на програми, методи и практики в домашното образование. По мнение на всички присъстващи, семинарът бе полезен и насърчителен, но твърде кратък. Обещахме си да се видим отново на Националната конференция през септември в град Трявна.

Доскоро!

P.S.

Някое детенце е забравило портмонето си в залата, където бе проведен семинара. Който си го познае, нека пише на: p.porumbachanov@gmail.com

Категории: Домашно образование, Семейство, Общество