Начало Един специален семинар

Един специален семинар

Семинарът „Християнство и образование“, организиран и проведен от Асоциация за домашно образование, бе от много малкото събития в България, които имат за своя цел, да разкрият религиозния фундамент, върху който винаги и неизбежно лежат предпоставките на всеки човек. Става въпрос за това, че хората имат безусловно презумптивна логика – всички ние мислим, анализираме и правим заключения, които от своя страна са основани на убежденията ни за живота.

Както сподели в своята лекция Елиян Петков: „Фактите не са неутрални!“ Често се случва, двама учени да гледат едни и същи биологични и химични доказателства и на тяхна база, да направят коренно различни заключения. Единият вижда в ДНК-кода свидетелство за хаотична еволюция, а другият доказателство за Велик Творец!? Това е така, защото всеки има своите, лични, ирационални презумпции . . .

Честта да открие семинара и да изнесе първата лекция, бе на Петър Порумбачанов, който  разкри именно скритите религиозни презумпции на държавата, по отношение обучението на децата. Слушателите бяха „пренесени“ от Петър в 17-ти век, за да научат, къде, кога и как се е зародила доктрината raison d'etat (национален интерес). Всички разбраха, че през 17-ти век и по-точно по време на 30 годишната война (1618-1648), в името на така нареченият „държавен интерес“, Кардинал дьо Ришельо е потъпкал принципите на средновековния  универсализъм, за да изгради силна Франция, имаща за основа костите и кръвта на католици и протестанти, сблъскали се в опустошителен конфликт, умело разпалван от Кардинала и довел до изтреблението на 1/3 от германците.

Оттогава досега, моралните принципи на средновековна Европа прогресивно избледняват и изчезват в забвение, което логично води и до съвременния безнравствен свят, в който живеем. Философията на raison d'etat е окупирала всяка сфера на лични и обществени дейности. Политиката, науката, историята, икономиката, образованието, дори религията е подчинена на вездесъщият „Държавен интерес“. Днес всеки е точно толкова свободен, колкото свободата му не противоречи на държавния интерес.

Разбира се, всичко това важи с пълна сила по отношение на образованието. Всъщност, нашите политици съвсем наивно и невинно твърдят, че образованието е въпрос на национален интерес, с което само припознават като свой духовен баща Кардинал дьо Ришельо. Това не е толкова трагично, колкото факта, че държавният ни интерес е формулиран изключително неадекватно, дотолкова, че близо 3 милиона българи се евакуираха от родината си, за по-малко от 25 години – нима има нужда от коментар!?

Втората лекция бе на доайена в българското книгопечатане, след промените, Румен Папратилов. Румен представи увлекателен и поучителен разказ, за вълнуващите, ранни години на свободното книгопечатане у нас. Да издаваш християнска литература не е работа, а призвание! Издателство „Нов Човек“, на което Румен е управител, е издало около 420 заглавия за годините от 1992 до днес, постижение, достойно за уважение.

Румен се върна назад в спомените си, за да ни разкаже за своето детство, преминало в християнски дом, в който от невръстна възраст у него е разпалена любовта към книгите. Показа ни уникалната Библия на своята баба, отпечатана във Виена, през 1885 г. и предназначена за внос в Източна Румелия. Показани ни и други стари книги, но онова, което всички видяхме бе нещо, за което не бе нужно да се говори. Пред нас стоеше човек, отдал целия си живот на книгите, а това е повече от вдъхновяващо.

От съвсем малък, разказа ни Румен, е ставал в ранни зори, за да извърви 6-те километра от „Красна поляна“ до центъра на София и да се нареди на опашка пред антикварната книжарница, с надежда да си купи, поредната жадувана книга. Книгочетенето е странна „болест“, пипне ли те веднъж, няма изцеление. Доказателство затова е домът на Румен, в който за да се придвижвате трябва да прескачате купища книги – поне 2500 тома литература. Книгите у тях са по земята, по рафтовете, в шкафовете . . . навсякъде. И да, Румен ги е чел!

Болката на Румен Папратилов е, че днес младежите не четат, но радостта му е в това, че е научил своите деца да четат книги, а с радост констатира, че домашните ученици също са четящи деца.

В третата лекция, Елиян Петков имаше предизвикателната задача да се справи с доста сложната тема: „Религия и образование“. Няма спор, че Елиян я представи блестящо, като увлече аудиторията с логичните си тези, а с неподражаемото си чувство за хумор, помогна на всички ни да забравим за времето.

Елиян направи с математическа точност дисекция на пасивния християнски живот днес и доказа недвусмислено, че християнските родители нямат основание да отстъпват територията на своя семеен суверенитет и да оставят формирането на характер у децата си на хора, които очевидно отхвърлят етичните норми на християнската казуистика.

Неутрално ли е познанието? Това бе основен акцент в лекцията на Елиян и той показа ясно, че епистемологията, първо не е неутрална и второ, е неизбежно религиозна. Стремежът ни за дефиниране на доброто и злото е порочен, когато е обвързан с човеко-центричен модел за тълкуване на реалността.

Последната лекция бе на Стоян Георгиев и тя бе просто очарователна. Стоян е опитен лектор и знае много добре как да привлече вниманието на аудиторията още с първото изречение – направи го . . . Нещо повече, задържа вниманието на всички присъстващи до края, говорейки по теми от изключително значение за пълноценното и здрави семейство.

Опитът на Стоян като семеен терапевт си каза думата, затова и темата му: „Семейство и образование“ бе изящно изтъкана от лични примери и семейни истории, които накараха всички ни да се замислим за това, как да сме по-добри съпрузи и бащи.

Стоян показа на всички ни, колко важно и здравословно е мъжете „да не работят за семействата си, а със семействата си“. Когато цялото семейство е въвлечено в процес, който ангажира със задачи всички (според способностите им), определено ще се наслаждавате на истинска семейна хармония и прогрес във взаимоотношенията.

След края на семинара, разговорите продължаваха и продължаваха. Никой не искаше да си тръгне, макар че все пак се наложи. При все това си обещахме, че ще се видим отново на 11-ти Юни, отново в Конферентен Център „Тракия“, когато Асоциация за домашно образование ще проведе практичен семинар, а темите ще са повече от интересни: Защо точно домашно образование; Как се плаща за домашното образование; Организация на учебния процес у дома; Стимулиране на учебния процес; Цели и начини за постигането им; Дисциплина и изграждане на характер у децата. Ще има и тема, посветена на най-често задаваните въпроси, по отношение на домашното образование.

Позволете да благодарим на всички, които присъстваха на семинара „Християнство и образование“ – Благодарим Ви! Очакваме Ви на семинара през Юни и още повече на Националната конференция през Септември, която ще е наистина уникално събитие.

До нови срещи!

П.П. За всички, които не успяха да присъстват на този интригуващ семинар, предлагаме 20 минутно видео с откъси от лекциите:

Категории: Домашно образование, Религия и образование, Свобода и образование, Семейство, Държава, Общество, Философия, Закони