ЗАВИСТ
"Училището се явява една изпитателна лаборатория, където се изваждат на бял свят дефектите от по-раншното домашно възпитание." – Алфред Адлер.
Взех цитата по-горе от тази статия, публикувана в сайта УЧИТЕЛИ БГ. Някои от контактите ми във Facebook споделиха тази статия, акцентирайки именно на тези Адлерови думи. Това ми дава повод да им отговоря, но за да не го правя индивидуално, което би отнело повече време, реших да напиша няколко прости изречения по-долу.
Колкото и да не харесвам философията на Адлер (себецентрична философия, вързана към еволюционната теория), цитатът в статията не отразява цялостното му мнение по въпроса – то е още по-противно. Явно, човекът писал статията не е чел достатъчно Адлер (не че си заслужава). Все пак, в „Практика и Теория на Индивидуалната психология“, Адлер заявява, че „ . . . най-важна за детското развитие е ролята на родителите“ и дори изследва този процес, ама в негативен аспект. „Дефектите“ от домашното възпитание са всъщност уникалните характеристики на личността, които биват систематично заличавани в масовото училище и това наистина е трагедия. Съвременното масово държавно училище е продукт на философията на завистта. Завист от това, че хората са уникални и различни, че могат да постигат сами, независимо един от друг, велики, уникални и много полезни неща.
Най-масовите и стриктни училищни системи са именно продукт на философски течения в икономиката и психологията, базирани на завистта! Марксизмът е най-успешната и най-последователната от тези философии на организирана ЗАВИСТ. Има много други: фабиански социализъм, национален социализъм (нацизъм), корпоративната държава (фашизъм), социална демокрация, популизъм, либерална теология, християнски социализъм, Новият световен ред, Новият международен световен ред, комуналната организация на Ню Ейдж и стотици други варианти. Тези философии са произвели политически движения, които притискат политиците да прокарват закони, които потискат производителните индивидуални личности. Най-грозното изобретение на хората през 20-ти век, което е и най-яркият продукт на завистта, е масовото държавно училище!
Няма значение, дали самите хора разбират на какво се базира неприязънта им към всички, които предпочитат уникалността на дома или каквото и да е образование вън от системата. Думата ми е, че колкото и да не ви се вярва, става въпрос за елементарна завист спрямо онзи, който успява пряко системата. Хубаво е да обърнете внимание, колко склонни са хората да защитят всеки, който се проваля в системата и колко злобни и последователно агресивни са тогава, когато искат да изобличат всеки, който се е провалил вън от системата!
В историята хората са показвали недвусмислено завистта си най-вече към онези, които са успявали да се реализират по-добре в живота. Имам предвид към онези, които са успявали да забогатеят, чрез своята предприемчивост и талант (не говоря за крадците и лъжците в българският парламент или за мутрите с анцузи в лъскави лимузини). Имам предвид хората, които са научили принципите на реалния живот и след това са ги приложили успешно на практика – това не са принципи, които човек би могъл да научи в държавната образователна система, защото това е система, изтъкана от завист.
Мислили сте някога, защо по време на развития социализъм в България, всички трябваше да сме с униформи (всъщност и днес има такива училища)? Защото не трябваше да се различаваме! Егалитаризмът е функция на завистта! Ще ми кажете, че е престижно да обявиш принадлежността си към някое елитно учебно заведение, като се облечеш в униформата на съответната институция . . . глупости! Идеята винаги е била да не демонстрираме собственото си положение, да прикрием, а ако може и да забравим кои сме самите ние, кои са нашите семейства, какви са корените ни.
Днешната социална държава (имам предвид и всички, които подкрепят принципите ѝ) демонстрира завистта си по много други начини, освен чрез държавното образование, на което ще се върна ей сегичка. Завистта на социалната държава към успелите хора е най-ярка и забележима. Идеята да се вземат парите от онези, които ги печелят и след това да се преразпределят към мързеливите и некадърните е една от най-ярките демонстрации на ЗАВИСТ. Проповедите за социално равенство в обществото – завист. Когато изгори къщата на съседа, мнозина се радват – от завист. Когато лъжесвидетелстваме пред хората или пред съда, за да се облагодетелстваме по един или друг начин – завист. Искаме да имаме онова, което имат другите – от завист.
Хората в обществото ни са завистливи и това е пандемия. Болестта е в най-тежка форма сред държавниците ни. Начинът, по който функционира държавата ни се нарича организирана завист. Хората, които харесват механизма, по който работи социалната държава (уверявам ви, това са мнозинството българи) са просто паплач от завистници. Хората обичат държавата да се „грижи“ за тях, обичат да получават социални помощи, майчински, детски надбавки, държавни жилища и т.н. и т.н. Всички смятат, че това им се полага, защото на свой ред са били ограбени от държавата, затова нямат нищо против да получат малка парса от този грабеж. Обществото ни функционира на основата на организираната завист.
Ето по този начин се връщаме обратно при държавната образователна система и при „добрият“ психо-аналитик Алфред Адлер. Един от най-важните принципи на Адлеровата Индивидуална психология е – принципът на социалния контекст: „Човешкото същество е неразделно цяло, система. Но то също е част от по-широкообхватни системи семейството, общността, цялото човечество, планетата, космоса. В тези контексти ние се стремим да отговорим на три важни жизнени задачи: нашите професионални занимания, нашата любов и нашите отношения с другите хора. Всичко това са социални предизвикателства. Начинът, по който отговаряме на първата социална система, на която се натъкваме семейството, може да стане прототип на светогледа ни и на нагласите ни спрямо живота.“
Ето къде било разковничето: „. . . семейството, може да стане прототип на светогледа ни и на нагласите ни спрямо живота.“ Очевидно Адлер разбира чудесно ролята на семейството за формиране на личността. Очевидно също е, че воден от горчив личен опит, предпочита семейството да не е фактор, по отношение формиране на личността. Мотивите на Адлер да вярва на държавата и нейната месианска функция (въпреки че бяга от нацистка Германия в САЩ), са продукт на чиста завист. Адлер вярва, че хората могат да осъзнаят своята уникалност единствено и само чрез помощта на психотерапевти. Доста жалка философия, която не може да обясни милионите успели хора в историята, които не са срещали психотерапевт през живота си.
Днешната тотална държава счита, както хер Адлер, че семейството е опасно и несигурно място, което може да повлияе дотолкова цялостно на детето, че в последствие системата да не успее да го сдъвче. Завистта не може да си позволи общество от индивидуални и уникални личности. Затова завистниците ще продължават да цитират хер Адлер и налудничавите му идеи. Държавата не обича образованието, което не е под неин контрол. Държавният образователен бюрократ разсъждава от камбанарията на своята завист така: „Колко е хубаво, че властта да нанасям болка по собствено желание е в моите ръце“. Водейки политика, обусловена от подобна философия, държавата не осъзнава, че нейната ревност и завист към хората с идеи, противоречащи на тоталитаризма, ги кара да се отдалечат и да се скрият от държавата, понеже самите те стават потайни и недоверчиви към желанието на държавата да притежава децата им и тяхното бъдеще.
Цялото ни общество губи от тази отвратителна държавна политика на завистта. Защо? Защото липсата на сътрудничество между хора с конкурентни идеи не позволява да се повиши качеството в редица икономически сектори и най-вече в образованието. Завистливите насърчават унищожаването на различията и конкуренцията в обществото. Същото правят и онези, които толерират завистта и не се борят срещу нея, или не я осъзнават такава, каквато е. А най-нелепо изглеждат жертвите на завистта, които дават израз на своя мазохизъм, като продължават да издържат проповядващи завист политици, и като изпращат децата си в институции, насърчаващи завистта. И всичко това, в името на едно по-добро общество!!!
