Да извадиш домашното образование от дома
Наименованията са смешно нещо. Вземете например думата „homeschooling.” Към какво навежда тази дума мисълта ви? Ако кажете: „Училище, само че вкъщи“, не бих се изненадала, защото Home + school (Дом + училище) изглежда е равно на училище вкъщи.
Има две грешки в това определение: Първо, домашното образование не е „училище”, а напълно различен подход към обучението. Второ, домашното образование не се провежда единствено в дома.
Ако домашното образование не е училище, то тогава какво е?
Правилното разбиране е, че домашното образование е обучението, което родителите изготвят за своите деца и след това реализират. Дори само това прави домашното образование напълно различно от „държавното“ образование, което е образование проектирано от държавни бюрократи. Домашното образование се различава рязко и от „частните“ училища. Независимо от многобройните уверявания на частните училища за реална родителска власт в тях, практически, правото за изготвянето на учебната програма е резервирано за учители, чиновници и автори на училищни учебници.
Дори тези, които са на мнение, че детето трябва само да избира образованието си, са принудени да признаят, че тази форма на „не“ обучение е възможна само ако родителите имат властта и правото да позволят на детето си само да избира образователните си цели и проекти.
Така че домашното образование не е „училище“, поне що се отнася до това кой е отговорен за изготвянето на учебната програма. Когато родителите изберат да изготвят учебната програма на детето си, вече радикално се различава от това, което се случва в училищата.
Може да ви се струва невероятно, но както показват много изследвания, учебните програми проектирани или комплектовани от родители, дават по-добри резултати, когато се прилагат, отколкото тези, които са писани от образователните „специалисти”. Защо за някои хора е толкова невероятно, че учебна програма избрана от цяла вселена с възможни програми и съобразена с талантите на детето, за което е предназначена, води до натрупването на повече знания, а при това и по-бързо, отколкото програмата „одобрена“ от държавата или училищния борд? Освен това, ако родителите имат способността да се сдружават с други родители и да обменят опит, работата става още по-лесна. Да не забравяме, че има хоумскул списания и книги с които родителите могат лесно да се сдобият. Това им позволява постоянно да правят обстойни прегледи на всички възможности за учебни материали и програми.
Домашното образование не е „училище“ и когато стигнем до планиране и приоритети. Ние нямаме „известия“, с които оповестяваме края на учебния срок, не звъним със звънец на определен период от време, нито имаме футболни отбори, които поглъщат бюджета, който иначе би подпомогнал уроци по изкуство и музика. Нямаме и безкрайни часове, посветени на най-новите „коректни” политически моди. Освен, ако разбира се, не искаме да имаме!
Всичко това означава, че в по-голямата си част, домашно образованите деца имат по-голям шанс да се концентрират над учебния процес, отколкото децата в училище, които биват постоянно прекъсвани от звънците и то по средата на проекти, тестове по математика, задачи по писане и пр.
Повечето родители хомскулват!
Човек не живее само чрез силата на концентрацията. Точно заради това, нашите съседи продължават да ни задават онзи стар въпрос: „Ами социализацията?“ Това, което в действителност имат предвид е: „Когато децата ви пораснат, ще бъдат ли зрели възрастни, след като сега просто седят вкъщи, учат си уроците и правят проекти?“
Съжалявам заблудените ни съседи. Те бъркат домашното образование с образование, което просто се осъществява в дома, докато то всъщност е обучение под авторитета и ръководството на Дома.
Всички родители, които плащат уроци по изкуства, музика, балет, всички, които ежедневно возят децата си на тренировка до футболния им отбор или на карате уроци, всички, които ги записват на YMCA курсове или които присъединяват децата към местния Еврейски общностен център, на практика хомскулват – каква чудесна мисъл, нали! Когато родителите предоставят образователни възможности за децата си, единствено, защото самите те желаят това, а не защото държавната власт ги насилва – всъщност практикуват хомскулинг.
Всичко, което ние, „истинските“ хоумскул семейства правим в повече е, че в допълнение на това, което правят повечето родители, пренасяме и академичните уроци в дома или при частен учител, или използваме онлайн уроци . . . абе, просто се възползваме от онези купища други възможности.
Домашно образование извън дома!?
След като уточнихме, че домашното образование не представлява „училище, но вкъщи“, си развързахме ръцете за да търсим образователни приключения навсякъде в реалния свят, където можем да ги открием.
Ето защо, имаме специално отношение към планирането на нашите хомскул ваканции. Когато лятото се подава зад ъгъла е време да планирате някоя „по-нестандартна” семейна екскурзия, както и независими образователни приключения за по-големите си деца. Позволете ни да вмъкнем малко емоции в лятото ви.
Като майка на девет хоумскул деца съм се уверила, че такива ваканции и приключения представляват прекрасен начин, чрез който да вдъхновя и въодушевя децата си. Например, това лято, четири от децата ми отиват в „Академия Светоглед”. Други две се отправят към Конференцията за домашно образование „Glorieta”, където ще предлагат нашето списание и другите ни продукти. Освен това, ще изнесат една или две лекции. Джоузеф се надява, тази есен да натрупа опит зад граница, затова всички вече мислим за курса по плаване на „Hocking College”.
Нищо от това не е „училище“ и нищо от него не се случва вкъщи, но все пак си остава хоумскулинг. Светът е нашият дом. Нека обучението започне!
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Георги Порумбачанов (домашен ученик)
